Лудвик Куба - Песни на южните славяни. Македонски песни

Лудвик Куба 

ПЕСНИ НА ЮЖНИТЕ СЛАВЯНИ МАКЕДОНСКИ ПЕСНИ 

Ludvík Kuba 

SONGS OF THE SOUTHERN SLAVS MACEDONIAN SONGS 

Лудвик Куба 

ПЕСНИ НА

ЮЖНИТЕ СЛАВЯНИ 

МАКЕДОНСКИ ПЕСНИ 

Изданието е осъществено по: 

LUDVIK KUBA SLOVANSTVO VE SVYCH ZPĚVECH 

Sbornik pisni všech slovanskych narodů s původnimi texty a českymi překlady. KNIHA XIV. DÍL V. PÍSNĚ JIHOSLOVANSKÉ ČÁST VIII. PÍSNĚ MAKEDONSKÉ Přeložil Jan Hudec Praha 1928 Vlastním nákladem. V Komisi HUDEBNÍ MATICE UMĚLECKÉ BESEDY 

© 2023 

Владимир Пенчев – превод на български език 

© 2023 Македонски научен институт – издател 

© 2023 „Орбел“ – издател 

ISBN: 978-954-496-157-2 

 ПРЕДГОВОР 

Песните в настоящия том са от една славянска територия, позната под името Македония. До Балканската война от 1913 r. тя принадлежи на Турция, днес е разделена между три държави – Гърция, България иЮгославия, която получава най- толямата част. Македония представлява западният дял на най-южните краища в славянския свят, като съседства с гърците на юг и с албанците на запад. 

Тя дължи името си на паметта за древния македонски владетел на света Александър Велики, но никога след това не се е обособявала като самостоятелна държава, нито пък е била политическа или административна единица. Под турска власт там са разположени 4 вилаета (губернии). Славяните се заселват тук през VI и VII в. и с течение на времето се разширяват и по целия Пелопонески полуостров (грьцки), заради обезлюдилата гo чумна епидемия, а стигат и чак до Крит. 

Днес Македония от етноrрафска rледна точка представлява миниатюрен образ на Балканския полуостров – освен че повече от половината население е със славянски произход, компактно обитаващо селата, тук срещаме и представители на всички балкански народности – арнаути (албанци), цинцари (армъни или куцовласи), гърци, турци, испански евреи, цигани. По правило те населяват отделни острови или градски махали, което им позволява да се съхраняват. Македония има голямо културно значение за славянството. На тази територия се създава славянската писменост. 

Светите първоапостоли Кирил и Методий1 със своите ученици, най-вече със знаменития Климент, не само че създават книжовен език, наречен старобългарски или старославянски, както и църковнославянски, но го утвърждават като всеславянски език (с изключение на поляците). У нас той властва само известно време, но източните и южните славяни ro запазват и до днес, макар през последните два века той да е само църковен език (като такъв той съществува дори до миналото столетие и в Румъния). 

Това несъмнено е обстоятелство, заради което всички славяни трябва да се отнасят към тази впечатляваща земя с почит, благодарност и любов. Македония е и свидетел на първите усилия за формиране на славянска държавност, проявила се в победен сблъсък със световната сила Византия, потискаща балканските славяни. Тази борба, започнала още през IX в., се води успешно от редица български владетели – Крум, Симеон, Самуил (родил се и живял тъкмо в Македония). 

След българите тази освободителна битка продължават и редица не по-малко известни сръбски владетели, започвайки от великия Стефан Неманя. Успехитее на двата славянски клона2 са толкова значими, че българският цар Симеон и срьбският цар Душан мотат да се титуловат и като „rръцки царе”, но въпреки това, когато вместо Византия настъпва Османската империя, славяните са поробени под нейната власт. 

И то за цели петстотин rодини. Македония, заедно със Стара Сърбия, остава под турска власт чак до нашия век. Нейното освобождение се оказва още по-трудно, защото нейните поробители са 1 Трябва да се има предвид, че в чешкото обществено съзнание солунските братя са пър- воапостоли, носители на вярата докато за нас те са именно славянски просветители. Това обяснява усилията на автора да подчертае изрично значението им за създаването на славянската писменост – Бел. прев. 2 Чешките възрожденски представи за славянството (продължили в някаква степен и през ХХ в.) гo рисуват като мощно дърво със здрави клони, в случая – български и сръбски – Бел. прев. 6 два: политически и материално – турците, църковно и културно – гърците. 

Днес намираме многобройни отгласи от битките в народните песни, които чуваме тук навсякъде. Почти всяка втора от тях пее за тежката съдба па героичните борци, за тъгата на нещастните им семейства. Трябва да кажем и няколко думи за македонското наречие. Тук само обръщам внимание, че водещи славянски, а и други, езиковеди, ги причисляват към българския език. Това се потвърждава и от характера на техните напеви. Въпреки общите черти и типове с песните на останалите балкански славяни, срещаме и разлики, които ги приравняват към българските песни. Определено такава е ритмиката им, чието богатство и разнообразие се разгръща на Балканите в посока от запад към изток. 

Увеличават се легатовите артикулации и фрази, заедно с обоrатяването им със стакатови елементи (напр. песен № 12), с накъсване на думите (№ 24) и т.н. (вж. в тази връзка моята публикация „Южнославянската песен’’)3 Въпреки че тук народната песен продължава да бъде напълно жива, т.е. постоянно променяща се, все пак много напеви са стиrнали до установено състояние и постоянно звучене, напр. песен № 10, която навсякъде чуваме без изменения и от устата на народа, и в печатните сбирки. Впрочем подобни сборници не са много. Даже до неотдавна на практика никакви. 

Само тук-там се намират откъси от песни. Вярно е, че в края на миналия век песни в Македония събира сърбинът Ст. Мокраняц4, но той ги използва единствено за своите собствени композиции (разправят, че едно към едно). Македонският българин Й. Чешмеджиев5 има значителна сбирка, но в ръкопис. След войната по тези места събира песни известният събирач д-р Коста Манойлович6 от Белград, но за съжаление досега е публикувал твърде малко. Дpyг белградчанин, В. Джорджевич7, издаде пък току-що сбирка със странното заглавие „Сръбски народни мелодии (IОжна Сърбия)”. 

Песните в настоящия сборник са от моите записи, които събирах през 1925 г., а и по-късно. Там, където няма бележка: „Гърция” или „България”, значи е от Кралството на сърби, хървати и словенци. За да обърна внимание и върху другите извори, представям тук също така примери от записите на Мокраняц (№ 8 и 16), Манойлович: (№ 10) и Джорджевич: (№ 30). Македонските борби с турците и гърците са повод за създаването на многобройни патриотични песни, за повечето от които е характерно, че са изцяло в духа на народната песен, не само що се отнася до тоналността, но и най вече до сложната ритмика. 

Понякога само се променя текстът на народната песен, както напр. при № 20, където добавих и оригиналния текст (съществуващ впрочем и в многобройни варианти). 

Прага, 15 юни 1928 

Лудвик Куба