"...Много са трудовете, написани за човека, който в един период от
живота си се подвизава под името дякон Игнатий, но историографията
обръща по-голямо внимание на биографията му от времето, след като
се отказва от монашеско служение.
Преди да започне да обикаля българските земи, Васил Иванов Кунчев (1840 –1873) е отдаден на Христовата вяра. Този период от неговата биография е много по-непознат.
Времето, в което служи на вуйчо си Василий, замонашва се и става
йеродякон, е период, в който Апостолът на българската свобода се образова, обикаля българските селища и градове, запознава се с други
духовници и придобива знания и качества, които са му в услуга за цял
живот.
Повечето съвременници и съратници на Левски го наричат „Дякона“. В османските документи е записан като „Васил, дякона Левски“.
Настоящата работа е опит да се покаже, че „дяконът“ не е обръщение (прякор) на Левски, а напротив, макар и да е разкалугерен (разпуснат),
дякон Игнатий не се отрича от Бог, продължава да участва в църковни служения и в случай на нужда да изпълнява религиозни обреди. Без да се
познава живота на Игнатий като духовник и как това му се е отразило впоследствие, няма как да се обясни защо той толкова добре се справя с организационната дейност. Тайната революционна организация, която създава Васил Левски, остава загадъчна и непозната също като своя създател.
Най-познатата личност на България всъщност се оказва най-непозната.
Статията има за цел да представи Васил Левски като човек, който въпреки че напуска монашеския живот, продължава да бъде искрен
християнин. За целта ще бъдат представени отделни моменти от неговия живот, които доказват, че той е дълбоко вярващ и продължава да
бъде такъв до края на своя земен път...."
Целия материал четете по-късно...
0 коментара:
Публикуване на коментар