сп. "Македонски преглед", 2023, кн. 4. Живко Лефтеров. Държавният институт за глухонеми в Скопие (1943 – 1944 г.)... 85 - 104
"...Към въпроса за българското управление на Вардарска Македония
през 1941 – 1944 г. съществува траен изследователски интерес, характерен за последните няколко десетилетия. Обяснението се корени в
комплекс от причини и обстоятелства, свързани преди всичко с необходимостта от едно ново и цялостно проучване и осмисляне на събитията
от този период, което от своя страна е не само научно предизвикателство, но и задава нови интерпретативни рамки в историографиите на
балканските страни, особено в променените условия след разпадане на
комунистическите режими.
Плод на този изследователски интерес е
публикуването на множество монографии, студии, статии, документални сборници, издания от конференции и др., осветляващи различни аспекти и проблеми на българското управление на областта по време на
Втората световна война.
Настоящата статия се спира на един по-периферен проблем, свързан с образователната и социалната политика в новите земи – усилията
по откриване и краткото съществуване на Държавен институт за глухонеми в Скопие през учебната 1943 – 1944 г.
Най-важният елемент от културата на глухите хора и техните
общности е жестовият език, продукт на създадените специализирани
образователни институции от XVIII в. насам. Сред изследователите
на историята на глухите съществува относителен консенсус по отношение на това кога и как въобще започват своето развитие техните
общности. Основен стимул са именно първите училища за глухи, което постепенно води и до желанието на техните възпитаници да създават стабилни взаимоотношения помежду си в бъдеще, внедрявайки
различни методи на комуникация. Затова от научна гледна точка публикацията има два основни аспекта.
Да допринесе за историята на
общността на глухите в България и в Република Северна Македония
и да обогати изследванията върху по-голямата тема за характера на
българското управление на Вардарска Македония, макар и да засяга
един сравнително частен въпрос. Още повече че темата не е била
обект на интерес за нито една от пряко „заинтересованите“ историографии: българска, северомакедонска, сръбска..."
Целия материал четете по-късно...
0 коментара:
Публикуване на коментар