Романите на българския писател Димитър Талев (1898 – 1965) са
били обект на редица проучвания от литературоведска гледна точка.
Настоящата статия е един по-различен, езиковедски поглед към неговата тетралогия („Железният светилник“ (1952 г.), „Преспанските камбани“ (1954 г.), „Илинден“ (1953 г.) и „Гласовете ви чувам“ (1966 г.) и
специфичните разговорни хипотактични конектори, които авторът използва. Целта на изследването е да се опишат и анализират семантико-синтактичните роли, които изпълняват подчинителните съюзи
(дефинирани като разговорни в синтактичната литература) в горепосочените литературни произведения. Основният метод, който е приложен в работата, е дескриптивният.
Чрез него синхронно са представени
спецификите при употребата на съюзните връзки в тетралогията на Талев. Когато се коментира произходът на проучваните конектори, частично се прилага и диахронният подход.
В повечето езиковедски изследвания като типични конектори за
разговорната реч се определят подчинителният съюз макар (вместо книжовните въпреки и дори) и неизменяемите относителни местоимения и
наречия дето, де, където, що и къде, когато въвеждат подчинени определителни изкази (вместо изменяемото относително местоимение кой-
то във всичките му форми).
Като разговорна особеност (повлияна от
западните български диалекти) се приема и употребата на въпросителните местоимения кой, коя, кое, кои, какъв, каква, какво, какви, колко
във функция на съюзни връзки вместо относителните местоимения който, която, което, които, какъвто, каквато, каквото, каквито, колкото, на въпросителното местоименно наречие-съюз кога (докога, откога
и др.) вместо относителното местоименно наречие-съюз когато (докога-
то, откогато и др.), на въпросителното местоименно наречие-съюз
къде (докъде, откъде и др.) вместо относителното местоименно наречие-съюз където (докъдето, откъдето и др.) и на въпросителното местоименно наречие-съюз как (откак и др.) на мястото на относителното
местоименно наречие-съюз както (откакто и др.).
Характерна особеност на устната комуникация е и специфичното разговорно използване
на някои книжовни съюзи в подчинени изкази (само да (за изразяване на
условие) и наместо да (за изключване при цялостна замяна на едно яв-
ление с друго), да (за въвеждане на подчинен обстоятелствен изказ за цел
вместо сложния съюз за да), конекторът че (в службата си за изразяване
на хипотактични казуални отношения и във функция на паратактичен
конектор за съединяване, съпоставяне (противопоставяне) и др.)[1].
Целия материал четете по-късно...
0 коментара:
Публикуване на коментар