сп. "Македонски преглед", год. ХXXVIII, 2015, кн. 1, Гл. ас. д-р Кирил Първанов. Исторически развой на непрефигираните моторни глаголи..., 55–72.
Настоящата студия е част от обширно изследване, посветено на развоя на старобългарските глаголи за движение. Въпреки че тези глаголи винаги са предизвиквали голям интерес, цялостно изследване, посветено на развоя
им от старобългарски до наши дни, липсва. Всички изследвания са съсредоточени преди всичко върху един етап от историята на езика с препратки към
по-старо или по-ново време – Славянските глаголи, които изразяват ходене
(ити, грсти, ходити) на Антонин Достал[1], Следи от една изчезнала опозиция
в глаголната система на българския език на Калина Иванова[2],
О бесприставочных глаголах движения в болгарском языке XVII – XVIII вв. на
Григорий Венедиктов, Глаголы движения в болгарском языке[3] и т.н.
Обект на анализ в настоящата студия са еднокоренните старобългарски глаголи за движение, които влизат в опозицията конкретна насоченост ~
неконкретна насоченост на глаголното действие (вес-ти, вед ~ водити, везти, вез~ возити, влэшти ~ влачити, гънати, жен~ гонити, -лэсти, -лэз ~
лазити, нести, нес ~ носити, плоyти, плов ~ плавити, тешти, тек ~ точити,
яхати, яд ~ яздити)...
Целия материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар