Македония в писмата на Иван Карановски

сп. "Македонски преглед", год. ХXXVIII, 2015, кн. 1. Елена Бугарчева. Първата световна война в писмата на Иван Карановски до съпругата му, 1915 – 1917 г. ....85 - 116

"...Иван Карановски е позабравен писател в нашата художествена литература. Благородното дело на Михаил Неделчев да възкреси името му като един от писателите-преображенци[1]  и юбилейният сборник, подготвен от Историческия музей в Карнобат и издаден от сдружение „Граждани“,[2] дават възможност на днешното поколение да се запознае отново с неговото обширно творчество. Освен че е известен с участието си в редица списания от началото на века като „Венец“, „Листопад“, „Демократически преглед“, „Селска пробуда“, „Пролетарска заря“, „Ново общество“, „Съвременник“, „Съвременна мисъл“, той има обширно творчество – стихове, поеми, романи, пиеси. Завършил във Фрибург литература и философия, попил с романтичната си душа полъха на едно ново време, отдал се на професията народен учител,[3] Ив. Карановски се нарежда сред писателите-модернисти. 

Но в същото време остава верен на своята земя, на икономическите и социално-психологическите проблеми на българи- на. Той публикува първата си стихосбирка през 1901 г.; сътрудничи на списанието за юноши и ученици „Наша родина“, издавано от Коста П. Домусчиев; през 1912 г. издава стихосбирката „Моята почивка“, заедно с една от най-популярните фигури на Ямбол – Страшимир Кринчев; пише редица стихове и разкази на военна тематика в сп. „Листопад“ 1912–1914 г.; превежда „Синята птица“ на Морис Метерлинк, „Любов и сенки на любовта“ на К. Д. Балмонт“ и др.[4] 

Опитите му да създаде свое литературно списание са многократни, но неуспешни. Един от амбициозните му проекти е издаването на сп. „Тракийска лира“, което излиза в шест книжки няколко месеца преди Пър- вата световна война. 

То е типично списание на българския символизъм[5]. Почти изцяло то се списва от самия Карановски и неговите съдружници Методий Петков Стефанов (пс. М. Вечеров) и Минко Савов Попов (пс. Минко Неволин). Небезучастни са и младият ямболски поет Любомир Брутов, и интересната фигура на Васил Карагьозов, все имена, които ще изплуват и от личните писма на Карановски до съпругата му Сия. 

За съжаление, превратностите на съдбата не пощадяват и Иван Карановски, чийто архив и богата библиотека след неговата смърт в голямата си част са унищожени [6]. Една част от неговите ръкописи и писма е съхранена в Централния държавен архив. Именно тук е и личната кореспонденция със съпругата му по време на „Голямата война“. Тя е съхранена в три архивни единици от личния му фонд 39К..."

Целия материал четете по-долу: