Разпадането на Югославия и бъдещето на македонския книжовен език

26/05/2024


Списание "Македонски преглед", 1992, кн. 3. Кронщайнер, О. Разпадането на Югославия и бъдещето на македонския книжовен език... 29—45

"...Прилагателното македонски (бълг. македонски, гр. image, алб. maqedonas) не се е използвало като глотоним преди 1944 г. Дотогава македонски е прилагателно за обозначаване на областта (хороним) Македония. [5] Тъй като след 1944 (почти никога) не е ясно дали при употребата на думата македонски се има предвид хоронима или глотонома, възникна понятийно объркване (и съзнателио предизвикано), което се оказа благоприятно за установяване на митовете на македонската нация. 

Създаде се впечатлението, че този език едва ли не от вечни времена е език на "страната" Македония. Александър Велики е македонец, Кирил и Методий са македонци, но също и Кемал Ататюрк (нещо, което често се премълчава) е македонец. Нито един от посочените обаче има нещо общо с македонския книжовен език на господин Блаже Конески (т. е. Благой Конев). И за да бъде заблудата пълна, в учебниците по история и география е написано: 

"В СРМ живеят македонци, албанци, турци и др.". Това заграбване на държавни имена в сполучливо средство за насилствено обособяване (срвн. французите, бретонците, баските – всички жители на Франция) и т. н. вместо френските французи, бретонските французи, баскските французи или (при общата територия на един народ) френските бретонци, френските баски и т. н. 

Коректно е да се казва: българските македонци, албанските македонци, турските македонци и т.н. (в случая жителите на република Македония) или – както се пишеше в цялата научна литература до 1944 г. (напр. Вайганд) - македонските българи, македонските албанци, македонските турци и т. н. (при общата територия на един народ)..."

Целия материал четете по-долу:

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024