Георги Я. Икономов - деец на Българското културно-национално възраждане

Сп. "Македонски преглед", Година XIX, 1996, кн. 2. Меламед, А. Георги Я. Икономов – деец на българското културно–национално възраждане..., 129–140

На 12 октомври 1822 г. в Дупница, в семейството на Янаки Икономов, се ражда отдалият се до последен дъх на възрожденското дело български учител, просветител и книжовник Георги Янакиев Икономов.

Неговият дядо е пришълец в града от края на XVIII век. Роден в с. Кленовик, Радомирско, той, както и стотици, и хиляди българи в тези десетилетия на кърджалийски размирици, се прощава с недоимъка и несигурността в родното си село. Заедно със стопанката и с трите си деца потърсва закрила и икономическа перспектива в разрастващите се по това време в Дупница занаяти. Усвоил умението на бояджийския занаят, праотеца на Икономовия род умира рано. Майката и най-големият син (бащата на Георги Я. Икономов), петнадесетгодишен ученик в местното килийно училище на даскал Никола, не затварят багрилницата. По-малките пет деца трябва да се хранят, обличат, а да научат и четмо, и писмо - такава е бащината повеля. 

По-късно Янаки се отдава на свещеническото поприще. Запопен е от самоковския владика. След дългогодишна свещеническа служба той е избран за наместник на самоковския владика в Дупница и получава званието иконом, което се превръща във фамилно прозвище на рода му. Съгражданите на иконом Янаки запазват спомен за него като за „много смел, борил се за правда и защита на паството си, по- ради което бил затварян от турците".[1] 

Просветен и любознателен човек бил бащата на Георги Икономов. Неговото име е сред тези на спомоществователите на популярните сред ранновъзрожденското българско общество книги: „История на Александра Македонца" (1844 г.) и „Житие св. Григория Попстоянова" (1852 г.). Любовта към учението и книгата той предава и на децата си, за чието образование полага особени грижи. Малко се знае за другите братя и сестри на Георги, но за Михаил Янакиев сведенията са, че е бил гавазин на Йеросалимския патриарх и че е учителствувал по някое време в Ресен. Захари - най-малкият, също е изпратен в Цариград, навярно да получи по-високо образование, но умира млад...

Целия материал четете по-долу: