Оригинални лексикографски идеи на Йордан Хаджиконстантинов–Джинот

13/06/2024


Сп. "Македонски преглед", Година XIX, 1996, кн. 2. Кювлиева–Мишайкова, В. Оригинални лексикографски идеи на Йордан Хаджиконстантинов–Джинот..., 101–110

"Един от най-заслужилите български възрожденци, подпомогнали националното пробуждане в Македония през миналия век е „народният даскал" от Велес - Йордан Хаджиконстантинов-Джинот (1818-1882).[1]  Това определение, дадено на Джинот от известния български историк и етнограф Васил Кънчов, е напълно заслужено, защото в продължение на цели 40 години родолюбецът от Велес учителствува из Македония - в родния си град, в Скопие, Тетово и Прилеп, като навсякъде ратува за просвета на родния български език, което неизбежно го поставя в остър конфликт с гръцките фанариоти и турските власти. 

Джинот се изучил на „българска.книга" във Велес и Самоков, а на „гръцка книга" - в гръцката гимназия в Солун. Съществуват предположения, че е ходил „да се доучва" и в някои от беломорските гръцки острови.[2]Високо просветен за времето си учител, Й. Хаджиконстантинов въвежда взаимноучителната метода в българските училища и при проф. д-р Веса Кювлиева-Мишайкова многобройните си пътувания из Македония като истински апостол проповядва за националното пробуждане на българите и за отварянето на български училища. 

В своя статия, публикувана в „Цариградски вестник" (1851 г., бр. 44), той пише: „Болгарин е срамота да се отричува от своя род и язик, той Болгарин, който родо свой си хули, името му е ни ден, ни нощ. Аз сам Болгарин, плачем за нашите изгубени Болгаре, които са в Долна Мизия (т.е. Македония - б.м.-В.К.), затова должни сме да ся жертваме за бракята наши пресладкий Болгари".

Енергичната борба на Джинот за отстраняването на гръцкия език от българските училища и църкви става причина за заточаването му в Айдън, Мала Азия (1861-1863). Покъртително е описанието на В. Кънчов за страданията, прeживени от Джинот по време на арестуването му: в летен зной той е принуден да измине пеш разстоянието от 200 км от Битоля до Солун, при което от камшичените удари на конната турска стража изтича едното му око и причинената инфекция едва не става причина за смъртта му.[3]..."

Целия материал четете по-долу:

 

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024