Членове на МНИ почетоха 132-ата годишнина от създаването на ВМОРО

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 10

На 23 октомври 2025 г., пред Паметника на българските революционери от Македония, Одринско и Беломорието в София, членове на Македонския научен институт, на Българското сдружение на родовете от Македония, на ВМРО – Българско национално движение и граждани, почетоха Деня на създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. 

Началото на събитието бе огласено от „Марша на македонските революционери“ известен като „Изгрей зора на свободата“, създаден от Александър Морфов след Първата световна война. Празникът бе открит от Юлиян Ангелов – организационен секретар на ВМРО-БНД. 

Той припомни ролята и мястото на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, учредена в Солун на този ден преди 132 години от 6 македонски българи. Скоро след нейното създаване тя придобива авторитет на Балканите и в Европа като мощна организация, бореща се за национално освобождение на Македония и Одринско. Борбата очевидно не е завършила и до днес, защото в пределите на Република Северна Македония българите продължават да бъдат заплашвани и дискриминирани, заради националната им принадлежност. 

Д-р Красимир Каракачанов – председател на ВМРО-БНД и член на МНИ, приветства събралите се граждани на празника. Той обособи три поколения революционери – учредители, техни продължители след 1912 г. начело с Тодор Александров и дейци начело с Иван Михайлов, поели ръководството на организацията от средата на 20-те години на XX в. 

Всеобщият стремеж на революционерите от трите поколения е освобождение на Македония и Тракия, придобиване на автономен статут и обединение със свободната българска държава. Ораторът припомни за тежкия денационализаторски режим, на който е подложено българското население след 1919 г., когато Македония попада под властта на Кралството на сърби, хървати и словенци и на Гърция. В годините след Първата световна война ситуацията се утежнява и заради стремежа на Москва в лабораториите на Коминтерна да създаде „македонска нация“. Идеологическата матрица за „македонска принадлежност“ на жителите на Вардарска Македония, целяща да замени българския им произход, се налага след 1944 г. от Белград и Скопие чрез репресии и исторически фалшификации. Тя е с тежки последици и до днес, когато езикът на омразата, подмяната на безспорните исторически факти, дискриминацията на българите в обществено-политическия живот са приоритет за управляващите. В същото време безкористна помощ на Р България към Р/РС Македония по различни поводи се приема с недоверие и подозрения. В края на словото си Каракачанов честити празника и пожела да пребъде българщината в свободна Македония.