Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 10
Дългочаканите местни избори в Република Северна Македония
дойдоха и отчетоха резултатите от първия си кръг. Те вече са обявени
официално от Държавната избирателна комисия. (Виж Новини от
Република Северна Македония). Зад лаконичните числа, които от ДИК
представиха, се крие сериозна електорална победа на
управляващата ВМРО-ДПМНЕ, а и на нейните партньори в управлението – коалицията от няколко партии на албанците ВЛЕН и отцепилия се от
СДСМ кмет на Куманово Максим Димитриевски с неговата ЗНАМ.
Всъщност най-голямата изненада на първия кръг на 19 октомври май
дойде тъкмо от Куманово. Там трикратният местен градоначалник
Димитриевски, тръгнал да гони четвърти мандат като кмет, отива на
балотаж на 2 ноември срещу непартиен независим кандидат. Ако
тенденцията от първия етап се повтори и на 2 ноември, а няма никакво
основание това да не се случи, към изпълнителната и законодателната
власт премиерът Християн Мицкоски ще добави и местната. Какво ще
означава това за неговата лична и политическа кариера, ще може ли
той да удържи на натиска на цялата власт с огромната ѝ отговорност,
ще се придържа ли към принципите и практиката на едно
демократично общество, или ще се превърне в поредния балкански
автократ, да не кажа, диктатор, ще видим тепърва.
Моето скромно
мнение е, че ако се вярва на сигналите, които досегашното поведение
като партиен лидер и премиер на страната излъчваше, по-скоро би се
случило второто. Още повече, че Мицкоски не крие симпатиите си към
сръбския президент Александър Вучич с неговия автократизъм, а доста
често е улавян, че просто копира политическата практика и
държавническото поведение на Вучич. Все предпоставки, които ни
карат да изпитваме опасение от бъдещите стъпки на премиера на
Северна Македония.
Християн Мицкоски и неговият екип в партията и в управлението не
криеха, че искат и че ще се борят за голяма и съкрушителна победа на
местния вот.
Те очевидно разчитаха на електоралната инерция в
настроенията на гласоподавателите, която им донесе победа на
парламентарните избори на 8 май миналата година. Към това
добавиха и ресурсите, които участието във властта и в ръководството на
държавата имат в ръцете си. Една победа в местната власт бе толкова
важна за премиера, че кампанията за нея започна още с встъпването
му във властта. Да, да, повече от година, скрито и не толкова, Мицкоски
и министрите му с всеки свой ход агитираха в подкрепа на партиите
си, които в определените от закона срокове впоследствие излъчиха
своите кандидати. Неслучайно още в първите часове на следизборната
нощ от щаба на ВМРО-ДПМНЕ определиха все още неофициалните
резултати като „историческа победа“.
Пръв с тази оценка се ангажира
министърът на външните работи и заместник-председател на партията
Тимчо Муцунски. Последваха го и самият Мицкоски, а и други
активисти, най-малкото защото се опитаха да следват своите лидери.
Факт е, че още на първия етап от овладяване на местната власт
премиерът спечели две от трите ключови места, които неофициално
бяха определени като символ на съперничеството с опозицията.
Струмица, Тетово и община Чаир в Скопие бяха тези три електорални
коти, превземането на които щеше да означава много повече от
победа в която и да е от останалите 80 общини в държавата. Дори
столицата Скопие, с нейното огромно политическо, административно
и чисто човешко значение остана назад. Там, впрочем, се очертава
още един скалп в колана на Мицкоски, тъй като неговият кандидат Орце
Николовски води убедително срещу представителя на партията
„Левица“.
Вече се правят прогнози кой високопоставен сръбски
политик или държавник ще гостува в Скопие в подкрепа на Николовски.
Балотажът е успех за „Левица“, защото въпреки нейното
парламентарно присъствие с девет депутати, ѝ беше забранено да
води кампания за местния вот. Но самия факт, че кандидатката на
СДСМ Кайя Сукова е пета, показва за пореден път, че организацията на
опозиционната партия, която винаги е била най-активна и резултатна в
столицата, е в дълбока криза. Раздорите в скопската организация на
социалдемократите, непрекъснатите претенции и сръдни помежду
членовете доведоха до това, първо, да не излъчат най-добрата си
кандидатура за кмет, и второ, до въпросния пети резултат. Старата
непоносимост на партийните аристократи от Скопие към дошлия
някога от Струмица Зоран Заев да застане начело на СДСМ, сега
очевидно се е прехвърлила към неговия заместник Венко Филипче,
оглавил партията не без подкрепата на Заев. С недоверие и клевети не
се отива за победа.
За първи път от двадесет години насам Струмица ще има кмет от
ВМРО-ДПМНЕ. А и околните общини – Ново село, Василево и други,
също остават извън контрола на социалдемократите. Тепърва ще се
анализират причините за тази промяна в югоизточния град на
държавата, но една от тях би могла да бъде затихващата магия на
самия Заев като влиятелна фигура в града. Неговото оттегляне от
активната политическа дейност очевидно не е била само лозунг, а е
същностно и дълбоко.
Втората кота – община Чаир в Скопие, населена
предимно с албанци, бе място за премерване на силите вътре в
албанския политически блок. В това число и на личностно ниво. От ДСИ
на Ахмети извадиха най-силния си коз – бившият външен министър Буяр
Османи. Отговорът бе също така на силна фигура – дългогодишният
кмет на общината и в момента вицепремиер в правителството Изет
Меджити. Победата е за Меджити, в която той и неговите съпартийци
видяха „началото на политическата смърт на Али Ахмети“. Освен тази
персонална „равносметка“, спорът в Чаир имаше и друго измерение.
Партиите от коалицията ВЛЕН, чийто представител е победителят
Меджити, имаха подкрепата на премиера на Косово Албин Курти,
който е известен с това, че е противник на участието във властта на
бившите партизански командири от Армията за освобождение на
Косово. Напротив, премиерът на Албания Един Рама неведнъж в
предизборната кампания удари рамо на Али Ахмети. Ще бъде
интересно какво в този контекст ще означава бъдещето на единството
на албанците на Балканите и има ли то почва на територията на
Северна Македония?
В третата символна точка – Тетово кандидатът на
ВЛЕН, досегашният кмет Билал Касами отива на втори тур. А значението
на града се определя от факта, че ВМРО-ДПМНЕ не излъчи там своя
кандидат и призова привържениците си да гласуват за Касами. По такъв
начин Мицкоски, съзнателно или не, наруши „чистотата“ на
електоралния спор, който традиционно се води в Тетово между
няколкото партии на албанците в него. Така че две от трите коти вече са
овладени още на първия тур в полза на Мицкоски.
Що се отнася до отношенията на Скопие със София след местния вот,
вече изразих и на други места своето притеснение. А то е свързано с
прогнозата, че с повече, не, с цялата власт в държавата, премиерът
Християн Мицкоски получава легитимност на своята позиция по
отношение на България. Не изключвам оттук нататък той да стане още
по-агресивен, арогантен и безпардонен в исканията си към нашата
страна и българския народ. Тази политика на претенции се отнася и
към Европейския съюз, към членство в който страната уж се стреми в
изпълнение на своята стратегическа цел. Вижте как само часове след
като се беше видял в Скопие с председателя на Европейската комисия
Урсула фон дер Лайен, в интервю за една от местните телевизии той
даде да се разбере, че пет пари не дава за препоръките от Брюксел. Тя
образно му казва, че „топката е у вас“, а той отговаря, не, няма такова
нещо, вие сте на ход.
Чух и мнения, че с цялата власт в ръцете си Мицкоски вече може да
отиде в парламента и да предложи промените в конституцията и
вписването на българите в нея. Толкова вече е силен, че на политическия
и парламентарен терен в Северна Македония „никой копче не може
да му каже“. Ще прави това, което си поиска. Хубава хипотеза, само
че противоречи напълно на профила на Християн Мицкоски. Той се
стреми към пълната власт не да прави добри дела, а напротив, да
злоупотребява с нея. И това ми се струва по-близо до истината.
Костадин Филипов
0 коментара:
Публикуване на коментар