Кузман Шапкарев (1834 – 1909): учител, фолклорист и писател

Сп. "Македонски преглед", 2025, год. XLVIII, кн. 2, Иван Винаров. Кузман Шапкарев (1834 – 1909): учител, фолклорист и писател – радетел на Българското възраждане в Македония... 187 - 204

„Който народ умее да почита па метта на отличившите се свои синове, има да се надее на светло бъдеще; а кой то я пренебрегва, трябва да очаква неми нуемото си погибване и изчезване като народ от земното кълбо“. „Няма друг български град, който в старо и ново време да е бил такъв важен възел в българ ската културна история, както гр. Охрид“[1]. 

Тази констатация на Иван Снегаров (1883 – 1971) е от далечната 1927 г. Той търси корените на българщината още при Кирило-Методиевите ученици Св. Климент и Св. Наум, след това в дейността на ликвидираната през 1767 г. (от фанариотите) Охридска архиепископия и избистря окончателно в делото на многото наши възрожденци от XIX и ХХ в. 

Сред тях се отличава името на Кузман Шапкарев. Пак според констатацията на Ив. Снегаров той се издига в нашите очи „не само като силна личност, която чрез самообразование е достигнала до висо кото положение да бъде дописен член на Българската академия на науките, но и като голям народен будител в Македония и енергичен борец за българската духовна свобода“[2].

Целия материал четете по-късно...