Към биографията на Кирил Дрангов

Снимка от произнасяне на приветствено слово от кмета на Скопие и председател на Българо-японското дружество в Скопие Спиро Китинчев на пл. „Цар Борис III“ в Скопие. На преден план отляво надясно: дъщерята на Скопския областен директор д-р Димитър Раев, Тагами Сигеми – секретар на Японската легация в София, Акира Ямаджи – пълномощен министър на Япония в София, Борис Арзуман – личен секретар на Акира Ямаджи, о.з. ген. Тодор Радев – председател на Българо-японското дружество в София, Кирил Дрангов – подпредседател на Българо-японското дружество в Скопие. Скопие, 16 май, 1942 г. – ДА София, ф. 1353К, оп. 5, а.е. 7, л. 12.

Сп. "Македонски преглед", 2025, год. XLVIII, кн. 3, Александар Йошевски. Към биографията на Кирил Дрангов...125 - 144

"...Тук ще отбележим, че с противопоставянето на понятията „българин“ и „македонец“ Жежов спекулира и подвежда, защото за периода, който той разглежда, двете понятия са несъпоставими, доколкото едно то е народностна характеристика – българин, а другото географско-регионален и донякъде политически признак – македонец. Но мисля, че написаното от самия Дрангов дава достатъчно ясно та относно двете понятия по онова време: 

„Господинъ Министъръ-председателю, Не безъ колебание ние се решихме да Ви отправимъ настоящето писмо. Отъ уважение къмъ поста, който заемате и за да не намирате оправдание въ извинението, че всичко се вършело съ македонцитѣ безъ Ваше знание ние смѣтнахме за свой дългъ да Ви посочимъ и Вашата морална отговорностъ въ връзка съ насилията, които се упражняватъ безпричинно надъ македонскитѣ българи в Царството, надъ насъ и до машнитѣ ни“[6]. 

През юни 1943 г., в разговор с хърватски дипломат в Скопие, Кирил Дрангов коментира българското политическо и административно управление във Вардарска Македония, като посочва, че докато в на чалото е било налице известно недоверие към местните хора, нещата се променят и започва процес на най-високите позиции да се поставят македонци, напр. областни управители:

 […] „в освободената част от Македония офицерите на войсковите части бяха от стара България, сега в повечето гарнизони офицерите и командирите са местни синове. Така и новият генерал в Скопие Попдимитров е македонец и личност, за която има много симпатии в Македония. Новите военни командири, местни хора, изграждат тесни връзки с народа и това му вдъхва вяра и надежда“ [...]7."

Целия материал четете по-късно...