Ново изследване за важно българско селище в Южна Македония

Сп. "Македонски преглед", 2024, год. XLVII, кн. 3. Наум Кайчев. Ново изследване и автентично свидетелство за важно българско селище в Южна Македония...161-166

Петър Сотиров. Негованската тетрадка на Щерю Попатанасов – частица българска памет от Южна Македония. Анализ и първо пълно издание на текста с обяснения. Lublin: Widawnictwo UMCS [Люблин: Издателство на Университета „Мария Кюри-Склодовска“], 2023, 197 с., ISBN 978-83-227-9759-4. 

"Интересът към издаваната от проф. Петър Сотиров от Люблинския университет в Полша книга се предопределя до голяма степен от значи мостта ѝ за изследването на Южна Македония и на българското присъствие в нея. 

В края на ХІХ – началото на ХХ век едно значимо пространство, разпростиращо се на близо 70 километра от град Солун на югозапад до Сярското поле на североизток, е обитавано от многонационално населе ние, което се състои предимно от българи и турци. В тази територия обаче сред православните християни, включително и сред говорещите български език, преобладава влиянието на Цариградската патриаршия. Затова в този район, който в голямата си част административно спада към Лъгадинската каза на Солунския вилает, продължават да протичат процеси на гърцизация, които обхващат в една или друга степен почти всички селища в региона, включително и казалийския център – градчето Лъгадина. 

В това пространство като своеобразно изключение се отличават само две големи села с открито изявен български характер, изразен и чрез българските учи лища в тях, и чрез принадлежност в по-голямата си част към Българската екзархия – Зарово и Негован. Именно чрез тях се осъществява най-пряката териториална връзка на главния град на Македония Солун в североизточна посока към компактното българско национално пространство. Впоследствие след 1913 г. жителите на двете села масово бягат в свободната българска държава и имат съществен принос за развитието на Петрич, Благоевград и други части на страната. За първото село е натрупана значителна литература, включително чрез известната книга на Антон Попстоилов, подготвена от него в годините след Първата световна война и издадена повече от половин век по-късно от Костадин Динчев[1], и чрез по-новите монографии на Мария Вачева-Котова, Славка Керемидчиева[2] и Камелия Грънчарова[3]. 

Не така стоеше случаят със съседното село Негован, наброяващо в началото на ХХ век над 2000 души, за чийто принос в българските възрожденски процеси в Южна Македония имаше доста откъслечни фраг ментарни свидетелства[4], но не и някакво цялостно издание, което да пред стави селището в относителна пълнота. В този контекст новоиздадената книга идва да запълни значителна празнота за познанието ни за локалните измерения на българското национално развитие в централните части на Южна Македония. 

Книгата се състои от две основни части: три студии и статии от Петър Сотиров за село Негован и за издавания ръкопис и кри тично издание на самия труд на родения в с. Негован учител Щерю Попатанасов. Личността на автора на ръкописа досега беше почти напълно забравена или непозната, затова съвсем логично в началото на първата част П. Сотиров се посвещава на диренето на отговора на въпроса „Кой е Щерю Попатанасов“. 

С помощта на данни от самия негов труд, от издирени отделни архивни източници в ЦДА в София и в Държавен архив – Благоевград и от свидетелства на краеведката Теменужка Николова той реконструира основните контури от жиз нения път на този типичен представител на най-масовия слой на ин телигенцията на македонските българи – селските и началните учи тели. Щерю Попатанасов е роден през 1884 г. в съвсем неслучайно семейство в с. Негован – това на свещеника от Българската екзархия поп хаджи Атанас Георгиев Захов. Завършва непълно петокласно гимназиално образование, най-вероятно в българската гимназия в Солун, и става селски учител в близките южномакедонски райони, включително в с. Дряново, Сярско. През юни 1913 г. поради българския погром в Междусъюзническата война е принуден да бяга на север. Впоследствие се установява в гр. Петрич като начален учител в Мартин махала, и в с. Старчево, Петричко, където учителства през междувоенния период. Именно там през 1930 г. написва основната част от своя ръкопис. В първата половина на 50-те години се пре селва в София, най-вероятно при някое от децата си, където почива през 1962 г. 

Самият ръкопис, или втората основна част от книгата, е означен от П. Сотиров с името „Негованската тетрадка“, тъй като е имал подобна форма, а и самият автор го е означил като „тетрадка“, която се състои от четири части: „Кратка история на село Негован, Лъгадинско – гръцка Македония“, „Спомени от село Негован“, „Весели приказки“ и „Песнопойка“. Ръкописът предлага полезни автентични свидетелства за ге ографията и местоположението на Негован, за неговото търгов ско-стопанско и административно значение. То е пазарно средище, разположено на основния път Солун – Сяр, в който османската дър жава разполага жандармерийски участък, поща, телеграф и „ашар джийница“, най-вероятно пункт за събиране на натуралния данък юшур. В селището има доста ханове, а голяма част от негованчани са керванджии/кираджии и стигат наблизо и надалеч, някои чак до Измир и Йерусалим. 

Не са отминати и традиционните за подобен род текстове легендарни податки за основаването на селището. Негованската тетрадка“ съдържа ценни сведения за църковно-просветното и революционно дело на българите в селището и околните части на Южна Македония. Попатанасов разказва за разделянето на българските селяни на два „тарафа (страни)“: – „бълга ри-патриаршисти – гъркомани“ (първоначално мнозинство) и „българи-екзархисти“, и описва както църковната борба между двете партии, така и поддържаните от тях училища. Според него след при вличането към 1896 – 1897 г. на (баща му) хаджи Атанас за български поп в селото „голема част от гъркоманите минали на страната на българите“. 

Авторът разказва за основните чети и революционери на Вътрешната организация, които са действали около Негован. Селото било организирано през 1900 г., когато било съставено селско ръко водно тяло начело с Коле Петров. Авторът описва по много любопитен начин себе си в трето лице, а именно как Щерьо поп Атанасов през 1906 г. заедно с още трима съселяни образували малка местна чета под ръководството на Джапо Кьосев, която се въоръжила и решила да действа тайно от селското ръководно тяло на Организацията. Следва безпристрастен и обективен разказ за нейния безславен опит да извърши някаква революционна дейност. Смесеният българо-гъркомано-турски патрул от пъдари заловил един от членовете на тази импровизирана младежка чета, а ръководителят ѝ побързал да избяга, за да намери след две години смъртта си в четата на петричкия войвода Мануш Георгиев в известното сражение край с. Долна Рибница, Огражденско. Авторът дава основни сведения за главните представители на най-известния Маджаров род от с. Негован, както и за някои други личности в селото. 

„Негованската тетрадка“ предлага също картинно пътешествие – описание на Негован с основните му къщи, фамилии и фигури, раз каз за стопанството, поминъка и годишния битов ритъм на негованча ни, списък на немалобройната интелигенция от селището – учители, свещеници и други образовани личности..."

Целия материал четете по-късно...