Едиционни практики на МНИ през две епохи

Сп. "Македонски преглед", 2024, год. XLVII, кн. 1. Николай Поппетров. Едиционни практики на Македонския научен институт през две епохи (1923 – 1944, 1990 – до днес)...95 - 112

"Едиционната дейност на МНИ се развива в две направления: списанието „Македонски преглед“ и издаване на отделни книги. Тя про тича в два обособени исторически периода, всеки със своята конкрет но-историческа характеристика, която от своя страна слага отпечатък върху особеностите на разглежданите прояви. 

Ранният период 1924 – 1944 г. 

Списанието Първият период от 1924 до 1943 г. обхваща 13 годишнини[1] и 47 самостоятелни броя (някои от които двойни), в които са публикувани общо 822 материала – статии, документи, рецензии и отзиви[2]. 

Ярък от печатък върху оформяне облика и съдържанието на списанието слага присъствието на Любомир Милетич (1863 – 1937) като редактор и като председател на МНИ3. Не трябва да се пренебрегва и ролята на първия председател на Института – Иван Георгов (1862 – 1936). Списанието в много отношения има функцията на историческо на учно списание. Трябва да се посочи, че всъщност през този период, като се изключат някои издания – например периодиката на БАН, Известията на Българското историческо дружество, именно „Македонски преглед“ (от 1924) и сп. „Отец Паисий“ (от 1928) изпълняват ролята на научни трибуни на българските хуманитаристи – главно историци и езиковеди[4]. В „Македонски преглед“ се срещат такива имена на ключови фигури на българската наука като Васил Златарски (1866 – 1935), Стефан Младе нов (1880 – 1963), Иван Д. Шишманов (1862 – 1928), Йордан Иванов (1872 – 1947), Петър Мутафчиев (1883 – 1943), Анастас Иширков (1868 – 1937), Юрдан Трифонов (1864 – 1949), Стоян Романски (1882 – 1959), като някои от тях освен със статии се включват и с рецензии и отзиви. 

От средата на 30-те години вече се забелязва присъствието на Иван Дуйчев (1907 – 1986) и Петър Динеков (1910 – 1992). От другите, по-постоянно срещащи се имена трябва да се отбележат тези на Никола Благоев (1868 – 1944), Никола Мушмов (1869 – 1942), Иван Леков (1904 – 1978), Кирил Мирчев (1902 – 1975), Иван Хаджов (1885 – 1956), Христо Шалдев (1876 – 1962). Епизодично се срещат имена като Иван Сакъзов (1895 – 1935), Иван Алтънов (1892 – 1972), Георги П. Генов (1883 – 1967), Иван Пена ков (1883 – 1971), Стилиян Чилингиров (1881 – 1962). 

По-късно трайно участие имат и стават основни автори на списанието Димитър Яранов (1909 – 1962) и Иван Снегаров (1882 – 1971) със статии и рецензии. В списанието намират място и публикации на чужди автори като например Афанасий Селищев (1886 – 1942), Леон Ламуш (1860 – 1945), Николай Державин (1877 – 1953). Профилът на списанието е типичен за неговия изследователски характер: статии на историческа тема, вкл. средновековна история на България, езиковедски текстове, краеведски материали, спомени, пуб ликации на извори – писма, кондики и др. 

Сравнително скромно място се отделя за революционните дейци в сравнение с текстове за просветно дело, език, църковна проблематика, политическа история. Всъщност революционната тематика започва да доминира в българската истори ография по-късно, приблизително след началото на 70-те години. Срав нително малко са и материалите по актуални проблеми – външна поли тика, геополитика, малцинствена проблематика. Любомир Милетич като автор е пример за изключителна актив ност – публикува статии, рецензии и отзиви. Като свидетелство за неговото участие като автор в списанието ще посоча последната му година – 1936. В книжка 1 – 2 той публикува 4 основни текста и 10 рецензии и отзиви. Тази картина се повтаря и в следващата книжка (3 – 4), но сега отзивите и рецензиите са само 8, т.е. през годината той е автор на общо 8 статии и 18 обзорни материала. 

В „Македонски преглед“ Л. Милетич публикува 32 статии в широк тематичен спектър с историческо, езиковедско, етноложко, мемоарно и др. съдържание[5]. Впечатляващ пример за участието му в списание то са критическо-обзорните текстове – около 100 рецензии и отзиви, от които около половината за чужди книги, издавани на немски, френски, английски и на славянски езици[6]. Някои от тези материали са в скромен размер до 2 страници от списанието, но има и такива със значително по-голям обем. Поставям акцент върху рецензионната част, защото тя отразява отношение към това, което се пише по Македонския въпрос и в по-широк план – за България в чужбина, както и свидетелства за внимателен преглед на чуждите публикации. 

При това, разбира се, интересът не е само от страна на Милетич. Рецензии пишат и Стоян Романски, Димитър Яранов, Иван Снегаров, Христо Вакарелски (1896 – 1979), Петър Динеков и др. Ако се обърнем за сравнение към сп. „Отец Паисий“ – независимо от различията в профила на двете списания, и там на отзива/рецензията се отдава определено значение. Там, между впрочем, а не на страниците на „Македонски преглед“, се изявява като автор Иван Георгов. Рецензии в „Македонски преглед“ се публикуват не само за чужди, но и за български публикации, включително за произведения на художествената литература. Например Мария Милетич-Букурещлиева (1894 – 1973) дава отзив за „Усилни години“ на Димитър Талев7..."

Целия материал четете по-късно...