Добруджанско-македонският паралел в Българския национален въпрос

сп. "Македонски преглед", 2020, год. XLIII, кн. 2. Георги Н. Георгиев Добруджанско-македонският паралел в Българския национален въпрос...75 - 88

"...Често слушаме, че ние, българите, сме „терсене“ народ. Сиреч – народ опак, опърничав, чепат, неудобен и за другите, и за себе си. Безспорно е, че популярното определение се опитва да обясни някои базисни черти в българския народен манталитет и характер. Не се на емаме да го разкодираме, най-малкото защото не това е задачата на настоящия текст. То обаче със сигурност отразява и до-дълбок пласт, натрупан и слегнал от историческото развитие на българската държа ва и народност (нация). 

 В своята „Книга за българите“ големият наш историк Петър Мутафчиев (1883 – 1943) обръща специално внимание на значението, кое то има Балкана (Стара планина) като охранителен хребет на българщината[1]. 

Има много истина в неговите думи, но така се е случило, че генералната посока в изграждането и съществуването на българския етнос/народност/нация отдавна е прехвърлило този хребет по диаго нала, разсичащ Балканския полуостров от североизток (Добруджа) на югозапад, през други планински вериги (Македония и Южна Албания). 

Следователно двете крайни зони на мисления диагонал обозна чават завършеността, целостта на българския национален организъм или на това, което наричаме етнокултурно пространство, оформило се през вековете, въпреки подвижните политически граници. Съвсем не е случайно, че народната пространствена делитба трайно се ориентира по топосите „Горна“ и „Долна“ земя, накратко – „горе“ и „долу“[2]. 

И ако „белият“ Дунав и „равната“ Добруджа обозначават предела, спрямо „Кара Влашко“ и „Кара Богданско“, на „Горната“ земя, то „Албанските планини“, „Арнаутлука“, Охридското и двете Преспански езера, Малото и Големото, са общата, някак си размита граница на „Долната“ земя. Във връзка с това не можем да не отбележим, че лъкатушещата ятова линия между западни и източни български говори пресича също Балка на от Дунав до брега на Бяло море, Солунско[3]. 

Откроената цялост (и стойност) е много трудно, дори невъзможно, да се впише в което и да е геополитическо уравнение извън българските въжделения, които и си останаха само такива. Тя е улегнала така, че е заседнала накриво във всички, включително и противоречащите си, пла нове за териториална уредба на полуострова, чертани от великите сили и нашите съседи. В този смисъл българите са наистина „терсене“, неу добни априори, за другите. 

Даже и Санстефанска България – непълен символ на нашето неосъществено обединение, е очертана географски на картите без редица ключови (и тогава международно признати за българ ски по етнически облик) територии, част от които е Северна Добруджа[4]. Санстефанска България закономерно се оказва сън с реализирани наяве кошмари..."

Целия материал четете по-късно...