сп. "Македонски преглед", 2020, год. XLIII, кн. 2. Даниел Цийман. Архиепископията в Охрид по времето на Епирското деспотство (1204 – 1230)...9 - 20
"...Охрид под българска власт
Превземането на Цариград от кръстоносците през 1204 г. води до
големи промени не само за Византийската империя и за другите политически сили в района, но и за архиепископията в Охрид. С падането
на Византийската империя и разпокъсването и в три различни държави,
империите на Никея, Трапезунд и Епир, архиепископията в Охрид придо
бива голямо значение[2].
Голяма част от архиепископията се намира в нововъзникналата Епирска империя[3]. От тази констелация се развива една
естествена връзка между владетелите на Епир и охридските архиепис
копи. При това не е съвсем ясно, какво се случва с Охрид след 1204 г.[4]
В
така наречената Partitio terrarum imperii Romanie, споразумението за
подялбата на византийската територия от лятото на 1204 г., Охрид се
присъжда на Венеция[5]. А какво се случва след това?
Византийският историк от Никея Георги Акрополит (1217 – 1282)
споменава, че епирският владетел Теодор Комнин Дука Ангел (1215 – 1230)
получава след завземането на властта в Епир през 1215 г. много земи от италианците и българите. Той успява да покори Тесалия, Ахрида, Прилеп,
Албанон и Драч6. Става ясно, че в момента, в който Теодор Комнин Дука
покорява Охрид, той се намира на територията на България.
Българите най-вероятно използват възможността, след битката при Одрин (14
април 1205 г.), да присъединят Охрид към своята територия. Точното
датиране на това присъединение обаче е трудно. Възможно е то да се е
случило между 1205 и 1207 г.[7] Още през 1205 г. българският цар Калоян
(1197 – 1207) воюва срещу владетеля на Солун, Бонифаций Монфератски (1204 – 1207) и завзема стратегическата крепост Сяр.[8]. Както отбелязва византийският историк Никита Хониат (ок. 1155 – 1215/6), след
това той се отправя към Бероя (дн. Бер/ Верия, Гърция) и завладява всички крепости, които преди това са били подчинени на маркиз Бонифаций
Монфератски[9]. Охрид се намира недалеч от Бероя и е възможно да е
бил превзет точно по това време. Във всеки случай Охрид и голяма част
на архиепископията попадат под властта на българите, които прогонват
някои от епископите и ги заместват с други.
В едно писмо на епископа
на Керкира (Корфу), Педиадит (1202 – 1217/18) от 1213/1214, с което
той отговаря на поканата на римския папа Инокентий III (1198–1216)
за Четвъртия Латерански събор през 1205 г., епископът се оплаква, че
свещениците са прогонени. С това той упреква папата, че изгонил архи
епископът на Охрид, замествайки го с друг[10]. Тук може би става въпрос
за охридския архиепископ Йоан Каматир, който бил изгонен или сам
избягал от наближаващите българи. По това време България е свързана
с папството в Рим чрез църковна уния[11].
Немският византинист Гюнтер
Принцинг предполага, че при споменатия тук нов архиепископ става
въпрос за Василий Търновски, който бива ръкоположен като примас на
България на 7 ноември 1204 г. от папския легат кардинал Лъв Бранкале
оне от Санта Кроче.[12] Възможно е той да е ръкоположил и нов архиепис
коп на Охрид, за който обаче няма никакви свидетелства[13].
Българското господство в Охрид продължава няколко години, но
за това време няма много информация. Цар Калоян умира през 1207 г.
по време на обсадата на Солун и управлението на Българското царство
преминава в ръцете от цар Борил (1207 – 1218)14.
Охрид най-вероятно остава под българска власт до завземането му
от Теодор Комнин Дука през 1215 г. Точното датиране на превземане
то на Охрид от Теодор Комнин Дука, който застава начело на епирската
държава след убийството на брат си Михаил, е неясно.[15] Йоан Каматир
вероятно отново е поставен за архиепископ след завземането на Охрид,
но малко след това, още в същата или в началото на 1216 г., умира[16]. След
него, вероятно още през 1216 г. или в началото на 1217 г. за архиепископ
е поставен Димитър Хоматин[17]. През неговото управление Охридската
архиепископия развива активна църковно-политическа дейност..."
Целия материал четете по-късно...








0 коментара:
Публикуване на коментар