Светлопис за Илинден (3)

сп. "Македонски преглед", 2020, год. XLIII, кн. 4. Петър Кърджилов. Светлопис за Илинден (3). Фотографии, заснети по време на Илинденското въстание (1903 г.) и използвани от Фредерик Мур за илюстрирането на книгата му „Балканската следа“ (1906 г.)...87 - 114

"С книгата си „Балканите отвътре“ (1904 г.) англичанинът Реджиналд Уайън проправя пъртина, по която скоро тръгват и други негови колеги. Един от тях е Фредерик Мур / Frederick Moore (1877 – 1956), който през 1903 г. на няколко пъти посещава България – все във връзка с „македонските работи“. Още на 28 март/ 10 април[1] той изпраща кореспонденция от София, която изпроводилият го лондонски всекидневник „Дейли Експрес“ отпечатва на 3/16 април. 

На 22 септември софийският вестник „Вечерна поща“, след като уточнява, че Мур е „американский вестникар, който работи за английските илюстровани вестници“, съобщава, че той „въпреки запрещението на турски те власти, е влезъл в Македония, посетил е разрушения град Крушево, бил е в Битоля, посетил е други местности, гдето се разиграваха на последно вре ме покъртителните сцени на турските зверства и е направил многобройни фотографически снимки“[2]. 

Точно след месец отново ежедневникът „Вечерна поща” информира за заминаването на „г-н Моор, кореспондент на „New-York’s Tribune“, който, сбогувайки се с интервюиралия го репортер на софийския вестник, обещава да опише всичко, видяно от него, в „пътните си бележки, заедно със снимките, които можах да направя“[3]. 

И Фредерик Мур сдържа обещанието си – през 1906 г. излиза книгата му „Балканската следа“, визуализирана „с 62 илюстрации и една карта“[4]. Снимки от Македония Около 15 от фотографиите наистина се оказват правени в Македония (най-вероятно през лятото на 1903 г. – до 22 септември, когато Мур вече се е завърнал оттам в София[5]): в Солун [Salonica] – „Разрушената Отоманска банка“ (с. 116), „Проникване в бърлогата на динамитаджиите“ (с. 116), няколко изгледа от града; в Битоля [Monastir] и Горна Джумая [Djuma-Bala] – улични сцени; в „Адската дупка“ Крушево [“Hell Hole”, Krushevo] (с. 274), всред руините на опожареното и обезлюдено село Кремен [Kremen] (с. 244). 

Две от солунските фотографии: „Разрушената Отоманска банка“ и „Проникване в бърлогата на динамитаджиите“. В последните години на XIX в. група ученици от Солунската българска мъжка гимназия, най-младият от които е осмокласник по днешному, се побратимяват със смъртта и поемат с гемията на ре волюцията из бурното житейско море. 

Поради това биват наричани „гемиджии“, а и „велешчани“ (повечето от тях са родом от град Велес). На 15 и 16 април 1903 г. заговорниците се сдобиват и с прозвището „динамитаджии“, след като извършват поредица от атентати в Солун: подпалват френския пътнически параход „Гвадалкивир“, пуснал котва в тамошното пристанище, опитват се да взривят влако ва композиция, хвърлят във въздуха градския водопровод и тръбната мрежа, захранваща със светилен газ уличното осветление. 

Под прикритието на спусналия се мрак Йордан (Орце) Попйорданов запалва фитила на динамита, струпан в основите на Отоманската банка (до която е прокопан тунел). Сградата на англо-френската кредитна ин ституция (най-голямата на Балканите) рухва – оцелява единствено част от фасадата ѝ, запечатана върху първата от изброените по-горе снимки. 

Последствията от Солунските атентати не закъсняват – повечето от невръстните конспиратори загиват в престрелки с полицията, „турският гарнизон и фанатизираните мюсюлмански тълпи се отдават на необуздани насилия над българското население в града“[6] – тъкмо тези изстъпления се е опитал да илюстрира Фредерик Мур с втората снимка, озаглавена „Проникване в бърлогата на динамитаджиите“, а и да подскаже съдбата на оцелелите, включвайки в книгата си фотографията „Заточеници, откарвани всяка седмица по вода от Солун“ (с. 126). 

 Любопитен е фактът, че тя се появява през октомври 1903 г. в лондонския илюстрован вестник „Сфера“ – абсолютно същата, но под титула „Македонската неволя – заподозрени българи (заточени от турците) напускат оковани Солун“[7], предоставена (според надписа под нея) на редакцията от Бюрото за илюстрована преса. Дали то я е получило лично от Фредерик Мур или незнайният ѝ автор е разрешил на американеца (посредством Бюрото) да я ползва за онагледяването на книгата си, не се знае. Но може да се предположи, че фотографията е вдъхновила художника Фредерик де Хаенен (1853 – 1928), защото той я превръща в рисунката „Заточени българи, напускащи Солун“, която пък илюстрованият седмичен вестник „График“ публикува в средата на ноември[8]. 

Това „мултиплициране“ и „трансформиране“ е поредното доказателство както за недоимъка на изобразителен материал по темата, така и за усилията, полагани от лондонските издания да запознаят (колкото се може по-детайлно) британското общество с драмата, разиграваща се на Балканите..."

Целия материал четете по-късно...