Солунската българска гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ в руските архиви

сп. "Македонски преглед", 2020, год. XLIII, кн. 4. Тина Георгиева. Сведения за Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ в руските архиви (втората половина на ХІХ век)...77- 86

"...Настоящата статия има за цел да представи сведенията за Българ ската мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ в Солун[1], които се намират в руските архиви, и да посочи каква информация за нейната дейност достига до властите в Петербург. Огромният масив от архивни документи в многобройните архиви на Русия не позволява на автора да претендира за изчерпателност на изложението, но текстът може да служи като отправна точка за бъдещи изследвания по темата. Загубата на Русия в Кримската война (1853 – 1856) води до от слабване на външнополитическите позиции на империята и в частност – на Балканите. 

В стремежа си да съхрани своето влияние и авторитет сред православното население в Османската империя, Санкт Петербург предприема целенасочена политика по оказване на помощ на местни те общности, която се изразява във финансова и материална помощ за православните църкви и манастири, местните училища и осигурява не възможности балкански младежи да получат образование в руските учебни заведения. Тази политика обяснява наличието в руските архи ви на значителен брой материали, свързани със Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“.

 Документите, които имат най-пряко отношение към Солунската мъжка гимназия (и като цяло към българската общност в града), се на мират в Архива на външната политика на Руската империя[2]. 

Голяма част от тях се пазят във фонда на руското консулство в Солун, други са във фонда „Славянский стол“, но копия на някои от тях са разпръснати и по други фондове на архива. Материалите, които имат отношение към българското образование в Солун и в частност засягат дейността на българската мъжка гимназия, могат да се разделят на няколко типа. На първо място, това са документи, свързани с финансирането на учебното заведение: предимно молби за помощ от българската общ ност до руските дипломатически представители, както и преписки, свързани с отпускането на средства. Най-ранният подобен документ, който открих в руските архиви, датира от 1862 г. Става въпрос за писмо до руското консулство в Солун от председателя на българската община, подписано от 87 нейни членове. В него се съобщава за желанието им да открият свое училище, където да се преподава на български, и за целта се обръщат към Русия за помощ[3]. 

Молбата на солунските българи е изпратена в Азиатския департамент, но там я отхвърлят с мотива, че не разполагат със средства, предназначени за тази цел. Дипломатическо то ведомство все пак препраща прошението им до Одеското българско настоятелство с молба то да потърси начин да я удовлетвори[4]. 

Насто ятелството отговаря, че също не е в състояние да помогне с пари, но се задължава да снабди училището с учебни пособия като географски карти и пр. Прошението на българската общност все пак не остава без резултат: руската императрица Мария Александровна отпуска 100 чер вонци от личните си финанси в полза на проектираното училище[5]. 

Друга подобна молба, запазена в архива, е от 1870 г. В нея българската солунска община пише за хроничния недостиг на средства, от които страда вече действащото българско училище в града, и се обръща към руските власти с искане за финансова подкрепа. Тогавашният руски консул в Солун не само предава молбата на българите, но в писмото си до началника на Азиатския департамент П. Стремоухов ходатайства пра вителството да отпусне парична помощ на местното българско учили ще. В подкрепа на позицията си той подчертава важното значение, което учебното заведение може да има: като конкурент на училището, поддържано от Ордена на лазаристите и разглеждано от руските дипломати като средство за налагане на католицизма сред православното население в областта[6]. 

В архива не открих документ, който да показва, че молбата на солунските българи e удовлетворeна. Но е запазено писмо от председателя на Славянския благотворителен комитет в Санкт Петербург Александър Хилфердинг от 15 ноември 1870 г., в което той уведомява П. Стремоухов, че дружеството изпраща 200 рубли в полза на българското училище в Солун. Пак там се съхранява и писмо на консула К. Леонтиев от 4 октом ври 1871 г., с което той потвърждава, че е предал горепосочената сума на епитропите на българското училище в Солун[7]..."

Целия материал четете по-късно...