Основателите на МНИ - интелектуален продължител на солунските български гимназии

сп. "Македонски преглед", 2020, год. XLIII, кн. 4. Наум Кайчев. Македонският научен институт с неговите основатели интелектуален продължител на солунските български гимназии (просопографски аспекти)...45 - 76

През юни 1913 г. поради добре известни причини се стига до трагичния край на 33-годишните български гимназиални институции в най-големия град и културно-икономически център на Македония. Следват драматични месеци и години, за България довели до загубата на Южна Македония във Втората балканска война и до повторния крах на националните свръхусилия през Първата световна война. 

След 1918 г. страната, Европа и светът изглеждат съвсем различни. В тези условия, в съвсем друга епоха, в следвоенните години е основан Македонският научен институт. Независимо от коренните промени в средата, само десет лета разде лят разгрома на солунските български гимназии и началото на Македонския научен институт. 

Когато през декември 1923 г. се създава първата специална институция за развитие на научните достижения на македон ските българи и на българското познание за Македония, тя стъпва върху цялото българско просветно-научно минало на Македония, и, както ще покажем по-долу – включително върху елитните образователни инсти туции в Солун. В настоящия текст ще се фокусираме специално върху личностната приемственост между новата научна институция, основана в София, и по-старата традиция на солунските гимназии. Македонският научен институт е създаден на 21 декември 1923 г. в Софийския университет, като за негови основатели официално са запи сани 52 души, които са били поканени на учредителното събрание1. По своя състав те са ясно обособена група, представителна извадка на то гавашния интелектуален елит на българите от Македония. 

Тя обхваща само живеещите в София към края на 1923 г., но именно там след Бал канските и Първата световна война е концентриран научно-обществе ният елит на македонските българи. За да получим най-пълна и реална картина на степента на лична приемственост със солунските институ ции, ще направим фокусиран просопографски анализ, като предадем пълния списък на основателите на МНИ, със задължително включва не на местата и институциите на тяхното образователно формиране, а при някои от тях – и на типа и местата на професионална реализация. Целта е да проявим реалната или отсъстващата биографична връзка на всеки от тях с българските гимназии и по-общо с българското учебно и научно дело в Солун. 

По разбираеми причини ще се спрем повече на онези от тях, които в една или друга степен отговарят на нашите крите рии за свързаност с най-големия македонски град. Следва списъкът на учредителите, започвайки с първите трима председатели, и после по фамилните имена на всички останали (до пълнително са подчертани с удебеляване (bold) имената на основатели те, които са биографично свързани по гореописания начин със Солун):..."

Целия материал четете по-късно...