сп. "Македонски преглед", 2020, год. XLIII, кн. 2. Румяна Симеонова. Константин Симеонов Петканов – един тракиец, отдал се на добруджанското освободително движение... 109 - 120
Константин Симеонов Петканов (1868 – 1956) е един от хилядите
ентусиазирани и вдъхновени деятели, впрегнали своята енергия за националната идея. Заветната мечта, която той следва през целия си живот, е да види свободни родната Одринска Тракия и Добруджа – земята,
която го приютява. Като представител на добруджанската емиграция
носи духа на тези корави хора, тяхната скромност, преданост и само
жертва, и тихо, но постоянно и активно работи за Добруджа, което оп
ределя неговия принос в дейността на Добруджанската организация.
За
съжаление, името му днес е незаслужено забравено и познато за само
малка част от съвременното общество.
Целта на настоящото изложение е да извади от забвение името и
делото на Константин Петканов, като се проследи богатата му общест
вената дейност, отношението му към добруджанския въпрос, мястото
и ролята му в Добруджанската организация, взаимоотношенията му с
нейните лидери.
Изследването в голямата си част се базира на архива
на Константин Петканов, съхраняван във фонда на Исторически му
зей – Тутракан. Той включва частната му кореспонденция с изтъкнати
добруджански дейци, неговия дневник, летописна книга на дружество
„Сърп“ в с. Кузгун и други архивни документи. Информация за семей
ството и дейността му дават и спомените на неговия съвременник Зла
тан Коевски и на внучките му Вяра и Веселина Петканови.
Константин Симеонов Петканов е роден на 15 май 1868 г. в село
Каваклия, Лозенградско. Началното си образование завършва в родно
то село, след което продължава обучението си в трикласното учили
ще в Одрин. Когато по силата на Берлинския договор (1878) Одринска
Тракия остава в пределите на Османската империя, през 1879 г., заедно
с още стотина души от тракийските села Каваклия и Ениджия, семей
ството му се преселва в България и след известни лутания се устано
вява в с. Кузгун, Тутраканско (от 1906 г. с. Антимово)[1].
За Константин
Петканов обаче родната Тракия остава завинаги любов и болка. Фамилията Петканови са в близка родствена връзка с известния писател
Константин Николов Петканов, а също така и с войводата от Илинденско-Преображенското въстание Яни Попов[2].
В село Кузгун Константин Симеонов създава семейство. Със съпругата си Донка имат седем деца: пет сина – Никола (1893 – 1949), Георги (1898 – 1976), Симеон (1901 – 1974), Иван (1902 – неизв.), Димитър
(1910 – 1970) и две дъщери – Марийка (1905 – 1943) и Сребра (1907 – 1991). Децата са възпитавани в дух на родолюбие, ученолюбие, скромност и почтеност. Всички наследници на Петканов имат отношение към
добруджанското освободително движение, но най-деен е Димитър.
Той
е съратник на баща си и активен деец на Добруджанската организация.
В своите спомени за К. Петканов Златан Коевски от с. Бръшлян го
описва като „човек със строг характер и принципи, силно религиозен,
голям общественик през целия си живот и като най-важното е голям
националист… Дядо Костадин… въобще презираше пиршествата и не
контактуваше, което може би е способствало за тази велика освобо
дителна тайна за втората му обична родина след Тракия. И вероятно
затова централното добруджанско ръководство от София, в лицето на
адвоката Аспарух Айдемирски, му бяха доверили това ръководство…“[3]
Целия материал четете по-късно...
0 коментара:
Публикуване на коментар