![]() |
| Анастас Разбойников |
сп. "Македонски преглед", 2020, год. XLIII, кн. 3. Петя Жекова, Йордан Симов. Две писма на Анастас Разбойников до Борис Христов...121 - 128
Отношението на големия оперен певец Борис Христов (1914 –
1993) към миналото, включително и към съдбата на Македония, често
е отбелязвано от съвременници и изследователи. Интересите му към
историята и подходът му са причина неговият биограф Атанас Божков
да твърди, че Борис Христов притежава качества на историк[1].
В основа
та на това отношение е и бащата на певеца, Кирил Христов Совичанов
(1878 – 1961), посветил усилията си като обществен и просветен деец
на каузата на македонските и тракийските българи. Роден в Битоля в
семейство, участвало в църковните борби, деец на ВМОРО, работил
активно в Тракия, учител в Дедеагач (1896 – 1900), председател на
Илинденската организация и главен редактор на списание „Илюстрация Илинден“, Кирил Христов има първостепенна роля за изгражда
нето на историческа памет у синовете му, свързана и с Македония и
Одринско.
Самият Б. Христов в бележки към проекта на монографията
на Божков за него предлага да се включи следният показателен текст
относно баща му: „… разказва за Македония и за отчаяните войни,
които е водила за съединението ѝ с единното отечество България.
Борис Христов видно се вълнува и в ушите му звучат словата, които
във важни моменти слуша от неговия баща и се просълзява … запомня
до живот музикалните седенки и своя баща, митрополит Софроний[2] и техния приятел Лазар … плачеха с разказите за Беломорска Тракия,
за Македония и за борбите ...“.[3]
Авторът на предлаганите писма, Анастас Разбойников (1882 –
1967), е тракийски българин, свързан, също както и Кирил Христов, с
революционното и просветното движение и в Одринско, и в Македония.
Участник в Илинденско-Преображенското въстание в Източна Тракия,
учител в с. Булгаркьой (Кешанско), Сяр и Солунската българска мъж
ка гимназия, след войните Разбойников се утвърждава като историк и
географ, автор на исторически съчинения и учебници, изследовател на
етнодемографските процеси в Тракия по време на османското владиче
ство, изворовед, просветен и обществен деец.
Кореспонденцията му до
Борис Христов съдържа спомени за Кирил Христов, но представлява и
още едно свидетелство за трайния интерес на певеца към жизнения път
на баща му, контактът с когото е ограничен след 1942 г. Данните, пре
доставени от Разбойников, хвърлят светлина върху някои детайли от
живота на Кирил Христов, на самия Разбойников, както и върху връзките между двамата.
Двете писма, от 17 юни 1963 г. и 17 юни 1965 г.,
представляват екземплярите, които Разбойников е запазил за себе си и
са съхранени в архива му, оформен като семеен фонд Анастас и Спас
Разбойникови в НБКМ-БИА, обработен неотдавна4.
Документите се публикуват, като се запазват стилните им особе
ности. Съкратени думи са разкривани в квадратни скоби, извършени са
правописни и пунктуационни корекции. В бележки под линия са доба
вени уточнения към текста.
Целия материал четете по-късно...








0 коментара:
Публикуване на коментар