„Спомени от учителстването ми с Трайча в Солун през учебната 1882 – 1883 г.“

Снимка на ученици от Солунската българска гимназия, разположени така, че имитират границите на Сан-Стефанска България. Солун, 1889 г.

Сп. "Македонски преглед", Година XLIII, 2020, № 4. Михаела Василева. Реч на Божил Райнов „Спомени от учителстването ми с Трайча в Солун през учебната 1882 – 1883 г.“, писана по повод 25-годишнината от смъртта на Трайко Китанчев...139 - 152

"...В началото на 1881/2 г. се откри Солунската българска гимназия мирно – тихо, без всякакъв шум и тържества, просто като продължение на местното българско народно училище. Учениците се събраха от разни градове и села на Македония с писмо от Солун, българска черковна община, при която изпълнявах длъжността секретар. 

Наеха се големи здания за гимназия и пансион. Това стресна гърците от Солун, които живо следяха всяка проява на българщината в Македония след Берлинския договор. Борбата, вековната борба между българи и гърци, сякаш беше утихнала за малко след Руско-турската война, когато се изнесе свещения за нас Сан Стефански прелиминарен договор, а може би борбата утихна и предвид на обещаните в чл. 23 от Берлинския договор реформи в Македония. От друга страна невдиг натото още военно положение (урфие), строгата цензура, омразното и страшно за турци и гърци българско име, преустановиха всякакво национално движение в Турско. 

При такова политическо положение да се открива българска гимназия със 150 души пансионери в Солун беше едно геройство, една дързост, която се оправдаваше от времето след Руско-турската война, от укрепналия дух на българщината в Македония, че има естественото право на съществувание. Българите в Македония работеха сами, без никоя подкрепа и защита на първо време. Екзархията не можеше да надникне там, защото нямаше още припознати от турското правител ство епархии и черковно училищни общини. Повече от 6 месеца събраните от разни градове гимназисти пан сионери бяха затворени, не смееха да излезнат вкупом из града на раз ходка, ходеха и то по известни улици, само в черкова всяки неделен ден. След като се облякоха с формени дрехи, обуща, и заживяха редо вен живот, почнаха да излизат в свободното време край града и край морето по разходка. 

Всички обръщаха вниманието си на тях. 

Гърците ги гледаха със завист и злоба. Агентите на гръцката сигурност пущаха в ход какви не интриги и подлости по адрес на гимназията с цел да я затворят властите и да компрометират училищното дело на българите в Македония. И често ги нападаха по улиците, поради което разходките си в праздничен ден трябваше да правим със заптиета, отпущани от властта срещу бакшиш. Турската власт подозираше, обискираше и арестуваше всеки бъл гарин, който ѝ се посочеше за неблагонадежден. Канли-куле беше пре пълнена с осъдени и неосъдени българи. По улиците всеки българин ходеше със страх да не бъде затворен, разкарван по съдилища и заточен в Диарбекир. За да си осигурен в живота, трябваше да имаш муска от един гръцки архимандрит, който се беше прочул със свойте муски за здраве и спасение от врага злий. Гимназията в първата половина на учебната година беше често обискирвана от властта. 

Ний, учители и общинари, се пазехме от сянката си. Учебници и разни книжки за четене, изпращани от новоосвободеното българско княжество чрез една еврейска къща в Солун, се преглеждаха и цензуроваха от самите нас най-внимателно и взискателно. Чудно е наистина как бе възможно да се зак репи гимназията в такива солидни начала, щото да просъществува до Балканската война и да даде цяла плеяда общественици и държавници, генерали и министри на свободна и независима България. Сега там е пепелище..."

Целия материал четете по-късно...