Сп. "Македонски преглед", Година XLIV, 2021, № 2. Венелин Николаев. Сръбските окцидентализми на –ичар в т.нар. „македонски jазик“ – огромен елемент на лексикална сърбизация...117 - 162
"В предходна публикация представих съществителните, завършващи на форманта –ичар в югомакедонски, които са общи с БКЕ, а така
също и домашните сърбизми, проникнали в югомакедонския и собст
веното югомакедонско словотворчество. Въведох и названието ‘югома
кедонски’ за проучваната езикова норма[1].
Нека припомня, че по този
начин се постига разграничение между традиционните български македонски народни говори, говорени по-рано в широкия ареал на географска Македония върху територията на четири съвременни държави – Република Северна Македония, България, Гърция и Албания (Голо
Бърдо), и политическия езиков конструкт, системно и целенасочено
прокарван в последните 75 години, откакто съществуват политически
институции, които да го подкрепят.
Предвид че мястото и епохата на
утвърждаването му е Титова Югославия, предложих наименованието
югомакедонски в унисон с употребата на префиксоида юго-, получил
широко международно разпространение по време на и след разпада на
СФРЮ за всичко, свързано с бившата държава: юговойни, югоембарго,
югосфера, югоносталгия, югоносталгик (за последното вж. в раздел
2.2).
Смятам, че предложеният глотоним описва по-адекватно, от една
страна, условията, при които се е конструирал въпросният стандарт, а
от друга – ограничения му териториален обхват в рамките и единствено
на РСМ. Така ще се употребява и по-долу..."
Целият материал четете по-късно...








0 коментара:
Публикуване на коментар