Архивни източници за историята на ВМРО – СМД

Сп. "Македонски преглед", Година XLIV, 2021, № 2. Евгений Еков. Архивни източници за историята на ВМРО – СМД през 90-те години на ХХ в. ...163

Периодът на 90-те години на ХХ в. обхваща цялата история на ВМРО – Съюз на македонските дружества (ВМРО – СМД) в България. Той е ограничен от две събития – възстановяването на 5 – 6 януари 1990 г. на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България (СМКПДБ), преименуван през същата година на ВМРО – СМД, и създаването на 20 юни 1999 г., на негова основа, на политическата партия ВМРО – Българско национално движение (ВМРО – БНД). 

Акронимът ВМРО идва от името на историческата Вътрешна македонска револю ционна организация, за наследник на която се самоопределят и ВМРО – СМД, и ВМРО – БНД. Към днешна дата най-обстойно историята на ВМРО – СМД е разгледана в монографията на Генади Генадиев „ВМРО – възстановяване Архивни източници за историята на ВМРО – СМД и развитие в края на ХХ в.“[1] Това се дължи на използването на архивни документи от инвентарен опис № 4 на архивен фонд № 39 на Отдел „Държавен архив“ (ОДА) – Варна, който е създаден от предадени от самия автор материали. 

Те достигат до него предимно в качеството му на председател на Македонското културно-просветно дружество (МКПД) „Гоце Делчев“ – Варна, на съюзен организатор за Варненска област и член на Съюзния съвет на ВМРО – СМД. Частично темата е обект на внимание в книгата на Красимир Каракачанов „ВМРО. 110 години бор ба за българщината“[2] и в спомените на Стоян Бояджиев „Македония в моя живот“[3]. 

От научна гледна точка основна слабост на последните две цитирани издания е символичното използване на архивни материали по темата, съхранявани в Централния държавен архив (ЦДА) и в други териториални и частни архиви. Същевременно, през последните три десетилетия в архивохрани лищата на ЦДА се натрупа значително количество архивни докумен ти, свързани с дейността на ВМРО – СМД през 90-те години на XX в. 

Имайки предвид това, както и значението на пълноценното разкриване на „битието“ на организацията за историята, неизбежно се налага тях ното обнародване за публична употреба. Цялостното им включване в научен оборот изисква много време и нелека работа. Ето защо, изхож дайки от ограничения обем на статията, ще започна с публикуването на анотациите на архивните единици и като приложения в текста. Тук е мястото да се отбележи и че една немалка част от архивните извори по темата, съхранявани в ЦДА, са непубликувани. Достатъчно основание да се твърди, че част от архивните документи се явяват неизвестни за историческата наука и не са били публикувани в наши и чужди издания дава проучването на учрежденския архив на Държавна агенция „Архиви“ (ДАА), пазещ обстойна информация кой, кога и защо е използвал архивни фондове и материали. 

Архивни документи се съхраняват в личните фондове: 

№ 1362 „Иванов, Борислав Атанасов (1924 – 2002)“, 

№ 1066 „Бояджиев, Стоян Генадиев, Г. ВМРО – възстановяване и развитие в края на ХХ в. Варна: „Славена“, 2003. 

№ 2069К „Църнушанови, Коста (историк, учител, журналист, общественик) и Панталей (лекар)“, № 1512 „Желев, Желю Митев (1935 – 2015)“ и др. и в партийните и учрежденските фондове: № 1Б „Централен комитет на Българската комунистическа партия (ЦК на БКП)“, 

№ 28 „Национален съвет на Отечествения фронт (НС на ОФ)“, 

№ 141 „Славянски комитет“, 

№ 299 „Централно ръководство (ЦР) на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България (1945 – 1977)“, 

№ 1466 „Съюз на демократичните сили (СДС) (1989 – )“, 

№ 117 „Народно събрание (НС)“ и др. 

 Сред необнародваните документи са:

– Слова, произнесени от Стоян Бояджиев в храм „Св. Неделя“ – София, и от Борислав Иванов в църквата „Св. Георги“ – Торонто, по повод 40 дни от смъртта на Иван Михайлов; официален обяд в памет на Иван Михайлов, организиран от МПО. София, Торонто, Канада. Чернова. Машинопис. (14, 21 октомври 1990);

4 – Писмо от Стоян Бояджиев до Българската редакция на Би Би Си за техните предавания по македонския въпрос. София. Копие. Машинопис. (Без дата)

5. – Писмо от Димитър Гоцев и Стоян Бояджиев до Св. Синод – София срещу разкола, създал се в Българската православна църква в САЩ и Канада. София. Копие. Машинопис. (8 октомври 1988)

6. – Писма от и до Борислав Иванов и Стоян Бояджиев за дейността на възстановения Македонски институт, за реституция на имотите му, за възможностите за издаване на вестник, за оказване на финансова помощ и др. София; Ню Йорк, САЩ; Торонто, Канада и др. Оригинали, копия. Машинопис, ръкопис. Бълг., англ. ез. (9 юли 1981 – 14 октомври 1996)

7. – Писма от и до Борислав Иванов и Тимню Запрев за опита за подмяна на членовете на ръководството на македонското дружество „Гоце Делчев“ с „Комсомолците“ на Стоян Бояджиев. Пловдив; Торонто, Канада. Оригинали, копия. Ръкопис, машинопис. (27 април 1990 – 2 декември 1998)...