Братя Миладинови – пазители на българската духовност

Сп. "Македонски преглед", Година XLIV, 2021, № 3. Кирил Топалов. Братя Миладинови – пазители на българската духовност...11 - 34 

 "Братя Миладинови са не само апостоли на българското духовно пробуждане в Македония чрез просвета на роден език, със своя сборник „Български народни песни“ те поставят и голямото начало на българската фолклористика – едно дело, на което посвещават силите си и Георги Раковски (1821 – 1867), Иван Богоров (1818 – 1892), Любен Каравелов (1834 –1879), Стефан Веркович (1821 – 1893), Кузман Шап карев (1834 – 1909), Васил Чолаков (1828 – 1885), Петко Славейков (1827 – 1895) и още редица видни възрожденски дейци. 

В името на българското духовно и политическо пробуждане Димитър и Константин Миладинови се отказват от всички изгоди, които би им носила кариера та на образовани и способни елински учители, ползващи се с щедрото покровителство на фанариотската духовна власт, и поемат по трънливия път на народни будители. В този път вместо охолство те ще понасят постоянен недоимък, вместо слава и похвали – доноси и преследвания, и накрая вместо признание – затвор и смърт. 

Смайваща е наистина духовната енергия на нашите възрожденци, всяко тяхно поколение е една епоха. Димитър Миладинов започва като „елински“ учител във време, когато в Македония българската азбука е до такава степен пренебрегната, че почти всички пишат българските думи с гръцки букви. Но не минава много време и благодарение на неговите усилия образованието на роден език добива такива размери, че не само семейни мъже идват в училището му, но и в своите дюкяни търговците, майсторите и калфите започват да се обучават взаимно на българско четмо и писмо. 

Само ако можем да се пренесем мислено в онези времена на духовен мрак, ще разберем трогателната радост на българите в Охрид, Струга, Кукуш, Прилеп, Магарево, в цяла Македо ния, чиито деца даскал Димитър е научил да сричат Свещеното писание на български. При това, за да се научат да четат на своя език, са им били необходими само няколко месеца, а не както за чуждия гръцки език, от който повечето от тях нищо не са разбирали – няколко години. 

Не без връзка с необходимостта от противодействие на чуждите асимилаторски стремежи е и възникването на идеята за съставянето на „Български народни песни“ – най-крупния възрожденски фолклорен сборник, плод на любовта на Миладиновци към бащиния край и на преклонението им пред творческия гений на българина, създал високохудожествени образци на народната поезия. 

С този труд те поставят и истинското, голямото начало на българската фолклористика. В своята „Беседа против богомилите“ Презвитер Козма (Х в.) пише: ,,Много от хората повече тичат по игри, отколкото в църквата и обичат повече кощунниците и басните, отколкото книгите... 

И наисти на не е прилично да се наричат християни ония, които вършат такива дела. Защото не са християни, щом като пият вино с гусли, с танци и бесовски песни и вярват в срещи и сънища и във всяко сатанинско уче ние... А на всичко това дяволът ги е научил“. Коренно противополож но е отношението към народното творчество на дейците от епохата на Възраждането, за които интересът към фолклора е извънредно важен фактор на културното и общественото развитие. За първи път български народни песни са записани в началото на XVIII в., но по-системен интерес към тях възниква един век по-късно..."

Целия материал четете по-късно...