Сп. "Македонски преглед", Година XLV, 2022, № 1. Георги Тренчев. Учителят Гоце Делчев...83-93
Когато се проследява живота и делото на нашите национални герои като Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Стефан Стамболов, а по-късно и Гоце Делчев, Даме Груев, Пере Тошев и мн. др., на
преден план изпъква тяхната революционна дейност и някак си остава в сянка фактът, че те са и български учители. Значими изследвания
разкриват по-голяма част от техния живот, като основно акцентират
на участието им в националноосвободителните борби, но работата им
като учители често остава недостатъчно изяснена.
Трябва да се отбележи, че Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Никола
Обретенов, но и Гоце Делчев, Даме Груев, Пере Тошев, Гьорче Петров,
Иван Гарванов, Христо Матов и мн. др., без ни най-малко да се подценява тяхната значима роля в българската история, са започнали своята
народополезна дейност в българското училище. Това само по себе си е
интересен факт, защото не само че българското училище става място за
тяхната първоначална, предимно легална изява, но и може да се каже с
известна гордост, че именно измежду редиците на българските учители
се родиха титаните на революционната ни мисъл, тези дейци на българската национална революция.
Затова трябва да се погледне на Гоце Делчев не само като на революционер, деец на ВМОРО и войвода, но и като на учител в българските екзархийски училища. Ако се направи едно сравнение, може да се
види, че както за Левски и Ботев, така и за Гоце Делчев пребиваването
в училището е само един кратък епизод от техния динамичен, изпълнен
с превратности и за съжаление кратък живот.
За да се разбере какъв учител е бил Гоце Делчев, трябва да се про-
следи какво е образованието, което получава, и дали е добре подготвен
като учител. Родният му град Кукуш е известен като един от най-ревностните защитници на българщината и на българското образование.
Още през 1857 г. тук учителстват Димитър Миладинов и известният
български възрожденски учител Райко Жинзифов. За да се защитят от
преследванията и за да запазят народността си, още през 1859 г. жителите на Кукуш се насочват към униатството. Към 1876 г. градът е изцяло униатски и едва през учебната 1881 – 1882 г. Българската екзархия
успява да отвори училище под свое ведомство.
Първоначалното си образование Г. Делчев получава в родния си
град. Роден в семейство на униати, той постъпва в началното униатско
училище, което завършва през учебната 1883 – 1884 г.[1]
Тогава семейството му решава той да продължи образованието си в българското екзархийско трикласно училище в Кукуш[2].
В продължение на три години,
започвайки от учебната 1884 – 1885 г. и завършвайки през учебната
1886 – 1887 г., Гоце Делчев се обучава в това училище.
Още от учебната 1882 – 1883 г. Екзархията е взела под ведомството си и това трикласно училище и назначава със свои средства учителите, работещи там. В града има и униатско класно училище, затова
учениците в българското екзархийско училище са малко на брой. През
учебната 1882 – 1883 г. те са 12, през 1883 – 1884 г. – 13, през учебната
1885 – 1886 г. – 31, и през 1886 – 1887 г. – 37 на брой. Сред тези ученици през трите години в училището учи, а през учебната 1886 – 1887 г.
и завършва, Гоце Делчев[3].
През последната учебна година в класното
училище учат 37 ученици, разпределени по класове: в I клас 24 ученици (12 момчета и 12 момичета), във II клас – 8 момчета, и в III клас – 5
момчета, сред които е и Гоце Делчев. Всички тези ученици са обучава-
ни от 3 учители и 1 учителка, която преподава и в отделенията[4].
Целия материал четете по-късно...








0 коментара:
Публикуване на коментар