Гоце Делчев и дисциплиниращата политика на ВМОРО

Сп. "Македонски преглед", Година XLV, 2022, № 1. Елена Александрова. Гоце Делчев в контекста на дисциплиниращата политика на ВМОРО към населението и кадровия състав...99 - 109

При работата с документите прави впечатление, че Г. Делчев се намесва най-осезателно в правораздавателните функции, които с утвърждаването си започва да демонстрира ВМОРО. Проблемът за революционното правосъдие е важен с оглед изграждането ѝ като една паралелна власт за голяма част от населението в Македония и Одринска Тракия. Правното институционализиране на Организацията е етап в еволюцията ѝ като фактор в регулирането на бита и очертава значителни позиции на хегемон със сериозна заявка за контрол и надзор над всички сфери от всекидневния живот. Разрастването на революционното движение поставя пред идеологическите ръководители ред въпроси, които се налага да бъдат решени на конгрес. 

Първият общ конгрес заседава през пролетта на 1896 г. в Солун под председателството на д-р Христо Татарчев. След конгреса Г. Делчев и Гьорче Петров изработват Устав и Правилник, в които ясно са формулирани изискванията към кадровия състав на Организацията и произтичащата от тях наказателна отговорност. Прави впечатление, че макар Уставът на „Българските македоно-одрински революционни комитети“ (БМОРК), както се нарича организацията тогава, да има статут на програмен документ, отнасящ се до членовете, той придобива тежестта на съдебно-наказателен кодекс и за нечленуващите в нея. Тук трябва да се обърне внимание на чл. 13 от Шеста глава „Наказания“, според който „всеки, който нанесе щета на Делото, било той работник или не – се наказва“[5]. 

Още в 1896 г. Г. Петров и Димитър Венедиков изготвят и проектоустав за четите, в който са отразени опитът и достиженията на българското националноосвободително движение отпреди 1878 г.6 Проектоуставът вероятно е заложен като основа за създадения в края на 1900 г. от Г. Петров и Г. Делчев проектоправилник. Прави впечатление, че са за- имствани онези правила, които регламентират другарски взаимоотношения и толерантност в четата. За неподчинение следват и наказателни действия. Проектоправилникът за четите е преразгледан и дооформен неколкократно, докато в началото на 1902 г. е отпечатан заедно с преработените устав и правилник на ВМОРО[7]. 

Новоприетият Правилник за четите от 1902 г., изготвен от Г. Делчев и Г. Петров, ги институционализира като главна боева и организационна единица и регламентира наказанията вътре в кадровия състав. Определените най-строги наказания третират въпроси относно застрашаване конспиративността и целите на Организацията.

Целия материал четете по-късно...