Гоце Делчев – за една вътрешна морална дилема

Сп. "Македонски преглед", Година XLV, 2022, № 1. Слави Славов. Гоце Делчев – за революцията, насилието и за една вътрешна морална дилема...111-122

"ВМОРО изживява продължителна няколкогодишна еволюция от сравнително немногобройна формация на градската интелигенция, обединяваща главно представители на българското учителство, до масова, истински боева организация с военизирани структури и всички основни атрибути на една нелегална армия[1]. 

Разширяването на организационната мрежа и реалният досег до основната част от българското население в Македония – селячеството, поставя революционните ръководители пред своеобразен казус – как да постъпват със старите войводи от харамийски тип. Въпросът въобще не е от най-лесните за разрешаване. В повечето случаи, въпреки някои не особено лицеприятни моменти в своята дейност, тези дейци, последен отглас от някогашното хайдутство, се ползват с авторитет и влияние сред местното население. 

Затова и мненията в ръководните среди на ВМОРО варират и се колебаят между двата полюса – от безкомпромисното унищожаване на харамиите като „непоправими разбойници“ до полагането на максимални усилия за тяхното „превъзпитаване“ и приобщаване към освободителното дело. Всички вътрешни дейци се отнасят към представителите на харамийството с определена доза подозрителност, но ако има ръководител, който най-последователно се придържа към втория принцип, за тяхното „революционизиране“ – това е Гоце Делчев. 

Много трудно може да се направи цялостна рекапитулация кой от двата подхода се оказва по-правилен и по-печеливш в дългосрочен план. Последвалите събития дават достатъчно примери в полза и на едното, и на другото становище. Част от бившите харамии, встъпвайки в револю- ционните редове, впоследствие се връщат към традиционните си методи. Някои от тях са привлечени, отново по същите съображения (недостиг на опитни хора, запознати с местните условия), от Върховния комитет Михайловски – Цончев и участват в братоубийствените сблъсъци с четите на ВМОРО[2]. 

Друга част остават верни на Вътрешната организация и се под- чиняват, волю-неволю, на новите правила. Макар и да проявяват понякога старите си навици, те се изявяват като ценни и труднозаменими организа- ционни кадри..."