Възрожденска Дупница (ХVІІІ–ХІХ в.).

28/10/2015

Р. Радкова. Възрожденска Дупница (ХVІІІ–ХІХ в.). С., 2015, 248 с.

Анотация

  През ХVІІІ–ХІХ в. в стопанското, обществено-политическо и културно развитие на Дупница протичат важни промени. Стратегическото й разположение на важни пътни артерии, благоприятният климат и богатството от суровини предизвикват бърз производствен и търговски просперитет. Модернизационните процеси в прехода от Късното средновековие към Новото време, които макар и бавно и трудно проникват в Османската империя, намират в Дупница и района й благоприятна почва за развитие. 

 Селището се издига като център на обширен селскостопански, занаятчийски и търговски район. Неговото мултинационално население живее върху общата територия на града като всеки етнос има своите верски и културни традиции, свои молитвени домове, училища, махали, но на чаршията различните национални, конфесионални и социални групи се срещат, общуват, участват в общи производства. Новите повеи в образованието, развитието на модерните комуникации в културата и общуването имат общи постъпателни тенденции на развитие при българи, мюсюлмани и юдеи. Духовният живот на българската общност е силно повлиян от близостта на Рилския манастир и присъствието на неговите два метоха в селището, както и на таксидите на Хилендарския и Зографския светогорски манастири. Новата социална структура в града се отразява на развитието на националното съзнание на българите. Църковно-националните борби в Дупница, като част от Самоковската епархия, протичат много оспорвано и противоречиво и със своя специфика.

 Като център на каза Дупница е населена преимуществено с мюсюлмани, което е една от основните причини за слабото участие в национално-революционните борби, компенсирано от големият брой опълченци и политическата активност при освобождението на града. Чрез нов изворов материал и като се използва, всичко, което е натрупано в литературата, книгата представя системно трансформацията в облика на селището, промените в мисленето и обществените прояви на неговото население през ХVІІІ–ХІХ в. Те не правят изключение от общите исторически процеси в българските земи по това време, но имат и важни и интересни отлики. Историята на Дупница в прехода към Новото време обогатява пъстрата и многообразна картина на протичането на възрожденските процеси.

***

Чл.-кор. проф. д.ист.н. Румяна Радкова е сред изтъкнатите съвременни специалисти  по история на българския народ през ХVІІІ–ХІХ в. – периода на Българското възраждане. Тя е автор на повече от 240 студии, статии, селищни проучвания, предговори, коментари, отзиви, рецензии и на 18 самостоятелни и в съавторство монографии, академични истории и документални публикации. Най-известните между тях са  „Рилският манастир през Възраждането” (1972), „Неофит Рилски и новобългарската култура”(1975), „Интелигенцията и нравствеността през Възраждането” (1995), „Българската интелигенция през Възраждането (ХVІІІ – първа половина на ХІХ в” (1986), за която получава наградата на УС на БАН за научно постижение, „Посмъртни материали за български възрожденски дейци” т. І и т. ІІ (2003, 2008),  „Храм-паметник „Св. Александър Невски” (1999), „Да бъдем европейци и все пак българи. Иван Шишманов в оценката на съвременниците си” (2006) и др.

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024