Н. Сурин, Град Кукуш и кукушаните ...,
45—58
Македония е една отъ най-красивитѣ планински страни. Планински вериги съ стръмни пропасти, вѣковни гзри, бурливи
рѣкички съ водопади и водовъртежи, съ мъгляво-сини далечини — това сѫ обикновени македонски изгледи, които
възхищаватъ художници и любители на прекрасната и грозна природа. Повечето македонски градове и селища,
отдалечени отъ желѣзнопѫтнитѣ линии, имаха рѣдко удобни пѫтища за съобщение помежду си и съ културния свѣтъ.
По
тая причина и по общитѣ условия на живота подъ турската власть, населението живѣеше повече осамотено и се
различаваше понѣкога доста рѣзко дори въ два съседни района, раздѣлени само отъ единъ планински хребетъ. Малко
имаше плодородни равнини съ удобни пѫтища, които даваха на населението удобства на постоянно общение съ своитѣ
съседи, съ голѣми културни центрове на Македония и съ външния свѣтъ.
Градътъ Кукушъ се ползуваше съ изключителни
удобства въ това отношение. Отдалеченъ отъ Солунъ само на 55 километра, разположенъ всрѣдъ една отъ най-голѣмитѣ и
най-богати въ Македония равнини, той живѣеше единъ културенъ животъ и отдавна бѣ станалъ единъ отъ главнитѣ
центрове на българщината и опора за борба на българитѣ противъ различни пропаганди и интриги отъ страна на врагове
на българското племе и претенденти на македонската територия, особено насърдчени отъ Берлинския конгресъ. За всички,
познаващи македонското население, бѣше ясно, че грамадното болшинство съставляваха българитѣ...
Цялата статия по-долу:
Любезно предоставено от "Книги за Македония"
0 коментара:
Публикуване на коментар