Популярен български журналист разкри малко познати факти за живота на св. Климент Охридски

Д-р Бойко Василев обърна внимание на
малко познати факти от житието на
св. Климент Охридски

Лектория 

на 

Македонския научен институт 

„Земните дела и чудесата на един български светия – Климент” 

   На 27 юли 2016 г. се навършиха 1100 години от успението на Свети Климент Охридски. През тази година Македонският научен институт (МНИ) организира редица събития, чествания и мероприятия, свързани с отбелязването на тази кръгла годишнина от смъртта на българския средновековен просветител. 

 Няколко дни след 25 ноември – денят, в който Българската православна църква чества паметта и възпоменава успението на светеца, на 30 ноември в Македонския дом се проведе лектория на тема „Земните дела и чудесата на един български светия – Климент”. Водещ на събитието бе известният български журналист Коста Филипов. 

 

 Сред присъстващите бяха доц. д-р Наум Кайчев – бивш консул на България в Торонто, Канада и в Битоля, Република Македония и ръководител на катедра „История на Византия и балканските народи” в СУ „Св. Кл. Охридски”, дипломатът Люпчо Трохаров, председателят на „Българско сдружение на родовете от Македония” – Михаил Развигоров, председателят на Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009” – д-р Володя Милачков, председателят на политическа партия Съюз на патриотичните сили „Защита” Йордан Величков, директорът на Научния архив на БАН д-р Валери Кацунов, председателят на Македонския научен институт – доц. д-р Александър Гребенаров. 

 Събитието привлече вниманието на много млади хора, като по-голямата част от присъстващите бяха ученици от Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ”, студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски”, които с интерес слушаха разказите за живота и делото на българския светец. 

 В първата част на лекторията д-р Венета Савова представи на аудиторията наскоро излязлата от печат книга на проф. д.ф.н. Вася Велинова – „Климент Охридски и началото на българската литература”. Изданието е книжка № 6 от поредицата Малка македонска библиотека на Българското сдружение на родовете от Македония. Д-р Савова е главен асистент в Катедрата по Кирилометодиевистика във Факултета по славянски филологии към СУ „Св. Климент Охридски”. Тя сподели с присъстващите вълнението си от прочита на книгата, тъй като самата тя също е изследовател на Климентовото дело. Книгата е построена изключително логично, като в началото й са поместени славянски и гръцки извори за живота и делото на Св. Климент, след което проф. Велинова прави разказ за живота на светеца. 

  В него се засяга темата за събитията, свързани с мъченичеството на Светите Седмочисленици – Кирило-Методиеви ученици. Но особено внимание обръща на учителстването на Св. Климент в Кутмичевица и мащабната просветителска дейност, която предприема в тази част на българските земи. За седем години просветителска дейност равносметката е около 3500 ученици, като във всяка от областите, през която е преминал е имал около 300 човека – негови последователи и съратници. В книгата е проследено и епископското му дело, като е поставен и един изключително важен въпрос, свързан с териториалните граници на епископията на Св. Климент. 

 Проф. Велинова обръща внимание и на книжовната дейност в рамките на епископския период на светията – тържествени слова, отличаващи се с изключително висока стилистика, оригинални славянски служби с негов авторски подпис, включен е и преводът на службата за Св. Климент, направен от самия автор. Като обобщение на цялата дискусия д-р Савова подчерта всеотдайната грижа на Св. Климент за образованието и просвещението на хората като каза, че той е „категоричен пример за трудолюбива и пастирска дейност”. 

 Във втората част на лекторията популярният български журналист д-р Бойко Василев представи филма си „Ходене по чудесата”, посветен на живота на Св. Климент Охридски. С много емоция в гласа д-р Василев разказа за усещанията и преживяванията си по време на снимките на самия филм. 

 Освен за живота и делото на Св. Климент, той разказа за пътуването по стъпките на светията през Македония, Албания, Гърция, Словакия и България, посещението на места, носещи, съдържащи и съхранили в себе си и до ден днешен култа към него, срещите с хора и техните разкази и легенди за светеца, препредавани от поколение на поколение векове наред. Б. Василев наблегна на два факта, свързани с Климентовата личност, които би трябвало да накарат много хора, включително и учени, изследващи неговото дело, сериозно да се замислят. 

 Първият е, че само за двама души от Кирило-Методиевите ученици в средновековните жития е споменато какви са те по националност – Горазд, за когото пише, че е моравец и Климент, в чието житие пише, че е българин. Вторият факт, който отбеляза под формата на въпрос беше – колко ли е бил силен култът към Св. Климент, след като Охридската архиепископия възприема този култ и го прави централен, макар и вече под властта на Василий II Българоубиец. 

   И наистина оставаме замислени. Замислени за упоритостта, за трудолюбието и търпението, за огромната всеотдайност, за това възможно ли е и днес сред нас да има такива не човеци, не души, не хора, а светии и Божии мисионери, посветили живота си на просвещението и образованието на българите в името на доброто, в името на България. Защото „Голи са без книги всички народи” пише Константин Кирил Философ – без книги, без знание, без образование, без учители и просветители.

Маргарита Цачева