Популярен български журналист разкри малко познати факти за живота на св. Климент Охридски

03/12/2016

Д-р Бойко Василев обърна внимание на
малко познати факти от житието на
св. Климент Охридски
Лектория 
на 
Македонския научен институт 

Земните дела и чудесата на един български светия – Климент” 

   На 27 юли 2016 г. се навършиха 1100 години от успението на Свети Климент Охридски. През тази година Македонският научен институт (МНИ) организира редица събития, чествания и мероприятия, свързани с отбелязването на тази кръгла годишнина от смъртта на българския средновековен просветител. 

 Няколко дни след 25 ноември – денят, в който Българската православна църква чества паметта и възпоменава успението на светеца, на 30 ноември в Македонския дом се проведе лектория на тема „Земните дела и чудесата на един български светия – Климент”. Водещ на събитието бе известният български журналист Коста Филипов. 
 

 Сред присъстващите бяха доц. д-р Наум Кайчев – бивш консул на България в Торонто, Канада и в Битоля, Република Македония и ръководител на катедра „История на Византия и балканските народи” в СУ „Св. Кл. Охридски”, дипломатът Люпчо Трохаров, председателят на „Българско сдружение на родовете от Македония” – Михаил Развигоров, председателят на Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009” – д-р Володя Милачков, председателят на политическа партия Съюз на патриотичните сили „Защита” Йордан Величков, директорът на Научния архив на БАН д-р Валери Кацунов, председателят на Македонския научен институт – доц. д-р Александър Гребенаров. 

 Събитието привлече вниманието на много млади хора, като по-голямата част от присъстващите бяха ученици от Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ”, студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски”, които с интерес слушаха разказите за живота и делото на българския светец. 



 В първата част на лекторията д-р Венета Савова представи на аудиторията наскоро излязлата от печат книга на проф. д.ф.н. Вася Велинова – „Климент Охридски и началото на българската литература”. Изданието е книжка № 6 от поредицата Малка македонска библиотека на Българското сдружение на родовете от Македония. Д-р Савова е главен асистент в Катедрата по Кирилометодиевистика във Факултета по славянски филологии към СУ „Св. Климент Охридски”. Тя сподели с присъстващите вълнението си от прочита на книгата, тъй като самата тя също е изследовател на Климентовото дело. Книгата е построена изключително логично, като в началото й са поместени славянски и гръцки извори за живота и делото на Св. Климент, след което проф. Велинова прави разказ за живота на светеца. 


  В него се засяга темата за събитията, свързани с мъченичеството на Светите Седмочисленици – Кирило-Методиеви ученици. Но особено внимание обръща на учителстването на Св. Климент в Кутмичевица и мащабната просветителска дейност, която предприема в тази част на българските земи. За седем години просветителска дейност равносметката е около 3500 ученици, като във всяка от областите, през която е преминал е имал около 300 човека – негови последователи и съратници. В книгата е проследено и епископското му дело, като е поставен и един изключително важен въпрос, свързан с териториалните граници на епископията на Св. Климент. 

 Проф. Велинова обръща внимание и на книжовната дейност в рамките на епископския период на светията – тържествени слова, отличаващи се с изключително висока стилистика, оригинални славянски служби с негов авторски подпис, включен е и преводът на службата за Св. Климент, направен от самия автор. Като обобщение на цялата дискусия д-р Савова подчерта всеотдайната грижа на Св. Климент за образованието и просвещението на хората като каза, че той е „категоричен пример за трудолюбива и пастирска дейност”. 

 Във втората част на лекторията популярният български журналист д-р Бойко Василев представи филма си „Ходене по чудесата”, посветен на живота на Св. Климент Охридски. С много емоция в гласа д-р Василев разказа за усещанията и преживяванията си по време на снимките на самия филм. 

 Освен за живота и делото на Св. Климент, той разказа за пътуването по стъпките на светията през Македония, Албания, Гърция, Словакия и България, посещението на места, носещи, съдържащи и съхранили в себе си и до ден днешен култа към него, срещите с хора и техните разкази и легенди за светеца, препредавани от поколение на поколение векове наред. Б. Василев наблегна на два факта, свързани с Климентовата личност, които би трябвало да накарат много хора, включително и учени, изследващи неговото дело, сериозно да се замислят. 

 Първият е, че само за двама души от Кирило-Методиевите ученици в средновековните жития е споменато какви са те по националност – Горазд, за когото пише, че е моравец и Климент, в чието житие пише, че е българин. Вторият факт, който отбеляза под формата на въпрос беше – колко ли е бил силен култът към Св. Климент, след като Охридската архиепископия възприема този култ и го прави централен, макар и вече под властта на Василий II Българоубиец. 

   И наистина оставаме замислени. Замислени за упоритостта, за трудолюбието и търпението, за огромната всеотдайност, за това възможно ли е и днес сред нас да има такива не човеци, не души, не хора, а светии и Божии мисионери, посветили живота си на просвещението и образованието на българите в името на доброто, в името на България. Защото „Голи са без книги всички народи” пише Константин Кирил Философ – без книги, без знание, без образование, без учители и просветители.

Маргарита Цачева

1 коментара:

  1. Уште ли ве лажат комунистите?! Св. Климент Охрдски не бил и нема како да бил турко-татарски Бугарин. Во житијата не се споменува етнос Бугари (кои што се чужд, туркски народ дојден од Азија), туку се споменуваат "вулгарои", односно сите оние кои не биле ромеи.

    ОтговорИзтриване

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024