Едно от значенията на понятието „апостол“ е „лице, което се е
отдало самоотвержено на някаква идея, всеотдаен борец за нещо“[1]. В
живота на известния български поет и драматург Пейо Крачолов Яворов,
според собственото му признание, има една кауза, на която той служи
всеотдайно, на която истински се посвещава и която го съпътства буквално
до последния му час – това е каузата за освобождението на Македония от
турско подтисничество.
Не с родов корен е свързан Яворов с Македония, а по собствен избор
– житейски, творчески, емоционален.
На Македония и на хората, живеещи в
нея той отдава огромната част от силите, времето, енергията, творчеството и
любовта на своя кратък 36 годишен живот. Първото отпечатано
стихотворение на поета „Напред“ е във вестник „Глас македонски“ [2] още през
1895 г., когато той е 17 годишен и е посветено на Четническата акция на
Върховния комитет (ВМОК) [3] в Македония; първите приятели от детинство на
Яворов са Коста Нунков и Пейо Гарвалов от Чирпан, които стават известни
дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация
(ВМОРО); в поробена Македония Яворов влиза 4 пъти като четник, а
последния път през 1912 г. и като войвода на чета;...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар