Българското етническо разширение в Солун през ХIХ в.

неделя, 28 януари 2018 г.

Празненство на солунските български дружества, 
 11 май 1906 г.
сп. "Македонски преглед", г. Х, 1936, кн. 1-2. Снегаров, Иван. Възраждане на българщината в Солун..., 8-15

Не се знае колко българи е имало в началото на XIX в., но размириците във вътрешностьта на Македония са тласкали тамошното население да дири по-сигурен живот в големите градове на областта. Солун като голямо търговско средище е привличал българи чак от Дебърско, някои от които, използувайки солунските просторни пасбища, са се занимавали и със скотовъдство. 

В 1845 г. руският учен В. Григорович е намерил в Солун малко постоянно българско население — стотина къщи въ махалата „Св. Атанас", които лесно се смесвали с гърците. [1] По-слабо е било гръцкото влияние в солунските български села. Там са пазели своя език, бит и народностно чувство. [2] 

Обаче, угнетени икономически от турските бейове, тези села не са могли и да мислят за просвета. Поради многовековното (от 732 г.) духовно владичество на цариградската патриаршия, ослабнала е била волята им за народностно обособление. Религиозният ореол на солунската църква е обайвал благочестивите души на тия българи и пречел да се появи в тях без външен тласък идея за народностен живот. 

Обаче в Солун е имало доста българи работници от Западна Македония, главно от Дебър и Битоля, със здраво национално чувство. Будни и предприемчиви, те представяли един съживителен поток сред застоялата българска маса в Солун, един бент срещу гръцкия порой...

Целият материал четете по-долу:

 

Любезно предоставено от "Книги за Македония"

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018