Йордан Захариев и българите в Западните покрайнини

Йордан Захариев

Йордан Захариев Харизанов е роден на 3 март 1877 г. в с. Босилеград, Кюстендилска кааза, Османската империя. След Руско-турската освободителна война и Берлинския договор районът на Кюстендилското Краище е включен в пределите на Княжество България. Иордан Захариев завършва прогимназия в Босилеград и Кюс­тендилското педагогическо училище, след което е учител в родния си край - Босилег­рад, Райчиловци, и Рибарци. 

В края на XIX в. се записва студент в Софийския уни­верситет и през 1901 г. завършва специалността „География и педагогика". След това дълги години е учител в Босилеград и директор на Девическата и Смесената гимназия в Кюстендил. Участва и ръководи дейността на редица обществени организации в Кюстендил, сред конто се откроява работата му като председател на читалище „Брат­ство", на туристическото дружество „Осоговец", на културно-стопанското дружество, уредник в градския музей. 

Основните му усилия са насочени и към научноизследователската дейност. Още като студент през 1900 г. той подготвя реферат на тема - „Антропогеографските проблеми на Кюстендилското Краище". Изпод перото му излизат книгите „Кюстен- дилско Краище" (1918 г.), „Упътвания за антропогеографски изучавания в България" (1928 г.), „Село Слокощица" (1929 г.), „Каменица" (1935 г.), „Кюстендил" (1938 г.), „Чипровци" (1938 г.), „Още нещо за шопите" (1943 г.), „Пиянец" (1949 г.), „Кюстен- дилската котловина" (1963 г.) и други проучвания. Последовател е на методологията на германските учени Фердинанд Рихтхофен -за единната география, и Фридрих Ратцел - за антропогеографията. Ученик е и на проф. Анастас Иширков. Йордан Захариев е избран през 1937 г. за дописен член (член-кореспондент) на Българската академия на науките. Счита се, че той е единствен с това признание, който живее в провинцията, а не в столицата на Царството. Географията на изследванията му са съсредоточени върху западните части на България и предимно към Кюстендилско. Умира на 8 май 1965 г. Преди смъртта си, завещава своите трудове, ръкописи, своята богата библиотека, награди и лични вещи на Историческия музей в Кюстендил. През 1998 г. е удостоен със званието „почетен гражда­ нин на гр. Кюстендил". 

Родният край на Й. Захариев попада в сръбските експанзионистични интереси още през XIX в. На два пъти, през 1913 и 1917 г., Босилеград е превземан и подла­ тан на мародерство. Вторият случай е документиран от изследователя, който информира българските държавни институции с надлежен доклад, подплатен с фотогра­фии. След края на Първата световна война Кюстендилското Краище е сред териториите, поискани от новата държава Кралство на сърби, хървати и словенци (КСХС), придобила известност с името Югославия. В проектодоговора, представен на българската делегация от победителите, заедно с други области са поставени искания за отстьпване на районите на Царибродско, Босилеградско и части от Трънско, Видинско и Кулско, конто получават названието Западни покрайнини. Реакцията на местното на­ селение е отрицателна и не закъснява. 

Провеждат се митинги, изпращат се протестни писма, подписки, телеграми, позиви, меморандуми до мирната конференция и бъл- гарското правителство. Ньойският договор, подписан на 27 ноември 1919 г., откъсва Покрайнините и създава още един аспект на националния въпрос за България. Година по-късно, между 6 и 8 ноември 1920 г., е извършена и фактическата окупация на За- падните покрайнини от сръбските войски4. Босилеградчани участват в протестното движение, като начело застават изя- вените им земляци, сред конто е и И. Захариев. 

Трудът му „Кюстендилско Краище" се цитира като едно от основните доказателства за българската същност на населени- ето. Той заема място в изложенията до управляващите фактори в България за защита на националните интереси. Фамилията на Захариев се появява в документите сред водещите дейци на протестното движение, но възниква въпросът за кого става дума - за Йордан или за брат му Тодор. В годините около Ньойския договор и окупацията и двамата са активни общественици. Т. Захариев обаче умира в края на 1920 г. и след това този проблем отпада. Йордан Захариев участва в легалното движение на българите от Западните покрайнини. Само десетина дела след окупацията в Кюстендил на 17 ноември 1920 г. се провежда събрание с основна задача учредяването на босилеградско бежанско братство. Ръководството се поверява на бюро, в което са избрани Емануил Попдимитров, Добри Данев, Т. Захариев, Петрун Сираков и други личности. Сред тях е и Й. За­хариев. 

Целите, конто те си поставят са: организиране на бежанците за свикване на общо събрание, събиране на сведения в окупирания район, подпомагане на новодошлите, набавяне на средства, установяване на връзки с емигрантските структури в столицата и довеждане на международната разграничителна комисия в района. През 20-те години на XX в. дружеството се конструира и излиза с редица инициативи. Една от тях, в началото на 1924 г., е създаването на нова административ­ на околия с центьр Трекляно. За идеята е информиран вътрешният министър Иван Русев. Изложението на настоятелството е скрепено с имената на членовете му и на първо място стой името на неговия почетен председател Й. Захариев. Формирането на нова административна единица се счита за необходимата преграда срещу сръбските експанзионистични стремежи към Краището. 

Кюстендилското дружество се нарича „Бежанец", а създадената младежка ор­ ганизация получава името „Църноок", названието на известен връх в Босилеградско. Активизирането на бежанското движение довежда до формирането на национална ор­ ганизация, учредена на 8 ноември 1924 г. в София. При формирането на конгреса Й. Захариев е избран в ръководното бюро, а при конституирането му - за негов председател. Фактът показва с какъв авторитет се ползва той в средите на бежанците от Западните покрайнини. Форумът поставя началото на организирано движение и изби- ра централно ръководство. Иордан Захариев председателства работата и на Петия конгрес (1930 г.), и на Шестия конгрес (1931 г.) на легалната организация. Друг ва­жен аспект от биографията му е членството в Научния институт „Западни покрайни­ ни". Български интелектуалци учредяват в средата на 1932 г. структура, която се ангажира с проучването на покрайнините. Сред десетките имена, включени в нея, са тези на проф. Стефан Младенов, Стилиян Чилингиров, проф. Александър Теодоров - Балан, проф. Анастас Иширков, проф. Йордан Иванов, Емануил Попдимитров и др.

 Мястото на Й. Захариев е в тази организация, защото не само е свързан с края, но е и автор на фундаментално изследване, издадено от Българската академия на науките. Личността на Й. Захариев отговаря на профила на общественика и интелектуалеца, ангажиран със съдбата на родния си край. Някои факти допълват тези елементи от характера му. През 1921 г. министърът на вътрешните работи на КСХС предоставя на българския посланик в Белград списък на лица, заподозрени в участие или подготовка на чети. Значителна част от имената са на дейци на македонското движе­ ние, но в него са включени и западнопокраинци като Ем. Попдимитров и Й. Захари­ев. 

В края на десетилетието, през 1929 г., Захариев участва в дейността на наскоро учредената Революционна организация „Босилеград". Тя се явява отделило се крило от Вътрешната западнопокраинска революционна организация „Въртоп". Той се ангажира с тази дейност след настояването на окръжния управител на Кюстендил, когото държи в течение за предприеманите мероприятия. Включването на Й. Захариев в националноосвободителното революционно движение има своите обективни причини. Повечето дейци участват и в легалните форми, и в нелегалните проявления на движе- нието. Примери могат да се дадат и от западнопокрайнските, а също и от средите на македонските българи. Редица видни общественици и интелектуалци са и революцио- нери. Един пример сред многото е големият поет Пейо Яворов, който до последните си земни дни е сред ръководителите на ВМОРО. Хора като Й. Захариев не трябва да се възприемат като полеви дейци, а като интелектуалната сила и опората на революционното движение. 

Й. Захариев е познат като виден изследовател, деец на просветата и културата, общественик и политически деятел. Не са достатъчно известии ангажиментите му с проблематиката за Западните покрайнини. Съпричастността му с този аспект на българския национален въпрос има своето логично обяснение - родният му край по­ пала под чужда власт. Позицията, която заема в движението, също лесно се обяснява - той е един от най-добрите познавачи на Кюстендилското Краище и на Босилеградската му част, преминала под сръбско управление. Човек с национална научна-попу­лярна и обществена позиция, авторитет и опит в управлението е съвсем естествено да участва в ръководството или да оглави различии структури на бежанското движе­ ние. Обвързаността му с революционните проявления на западнопокраинци, конто не са му чужди, показва готовност да се използват всички наличии методи за постигането на преследвания резултат. 

В редица случаи и през Възраждането, и в следосвобожденския период дейците съчетават участие и в легалните, и в нелегалните организа­ ции или образно казано - до перото и словото стоят револвер и кама. Йордан Захариев се проявява като деен български патриот. Той споделя съдбата на своите земляци, стреми се да им оказва помощ и да им вдъхва кураж. Участва в движението за ревизия на несправедливия Ньойски договор, поема отговорности, съизмерими с постовете, на конто е избирай, и рискове да създаде от съеедната, по-могыца държава свой враг. Проявява се като последователен защитник на човешките права на българите от Западните покрайнини.

Откъс от статията на доц. д-р Ангел Джонев. Йордан Захариев и освободителното движение на българите от Западните покрайнини, сп. Македонски преглед, 2014, кн. 2, 151 - 156