На 9 април 1903 г. след сблъсък с турския аскер в Ратевските колиби, Малешевско загива мичман Тодор Христов Саев. Тодор Саев е роден на 27 декември 1872 г. в с. Белица, Разложко. Възпитаник е на Българското педагогическо училище в Сяр и учи в австро-унгарското морско училище в Триест. Като офицер служи в Русе и Варна, където влиза в редиците на Българското освободително братство.
През пролетта на 1900 г. е изпратен подобно на други офицери във вътрешността на Македония. С пълномощно от 23 декември с.г. Върховният македоно-одрински комитет му възлага инспектиране на комитетските погранични пунктове. Мичман Саев е сред ключовите фигури на Македоно-одринската организация в Кюстендилския окръг. В противоречията между Вътрешната организация и Върховния комитет от 1901 г. застава на страната на генерал Иван Цончев. Участник е в Горноджумайското въстание от есента на 1902 г., като на 22 октомври 1902 г. начело на отряд от 70 души Саев, Никола Лефтеров и подпоручик Константин Настев се насочват към Разлог, а на 26 октомври водят сражение над местността Семково, над с. Белица.
В началото на април 1903 г. с чета минава границата като обикаля села в Малешевско, Радовишко, Струмишко и Петричко. На 8 април се намира в околностите на с. Цапарево, откъдето се получава известие за находяща се турска войска в с. Раздол. Т. Саев дава разпореждане за предприемане на засада на аскера, но четата му е обградена. В завързалото се сражение мичман Тодор Саев е тежко ранен в корема и по-късно умира от раните си. В оставените от него документални свидетелства се откриват записки за „противоречията в Македоно-одринското освободително движение (ноември 1900-юни 1901 г.)”, както и бележки от пътуването му до Македония през 1900 г., представляващи обект на статията.
0 коментара:
Публикуване на коментар