Промени в демографията на Македония след 1878 г.

сп. "Македонски преглед", г. XXIX, 2006, кн. 1, Малиновски, А. Демографската ситуация в Македония след Берлинския конгрес до началото на XX век … 43 - 54.

...През 1890 г. Македония е поделена на три вилаета: солунски – най-големият, заема почти половината от територията на провинцията от новата българска граница и Тракия до битолския вилает; битолски – граничещ с двата албански вилаета Скадар (Шкодра) и Янина, и косовски – със столица Скопие, заобиколен от България, Сърбия, новопазарския санджак, Черна гора и вилаета Скадар. Тези три вилаета заемат обща площ 96,4 хил. км² . Населението, населяващо трите вилаета, не е еднородно . От една страна – мюсюлмани, в т.ч. турци, албанци и помаци (т.е. българи, които са приели ислямската религия); от друга страна – християни, предимно сърби и българи, но също и гърци, власи и цигани. Не бива да се забравят също така и евреите, живеещи преди всичко в Солун. 

Приема се, че до 1900 г. Македония се населява от около 3 милиона жители – малко повече от милион в солунския и в косовския вилает и около 800 хиляди - в битолския...

 Целият материал четете по-долу: