Полското списание "Славянски свят" за България

петък, 25 май 2018 г.

ЯРОСЛАВ РУБАХА


ПОЛСКОТО СПИСАНИЕ „СЛАВЯНСКИ СВЯТ” ЗА БЪЛГАРИЯ ОТ КРАЯ НА ХІХ И НАЧАЛОТО НА ХХ В.

ТОМ 1 СПИСАНИЕ „СЛАВЯНСКИ СВЯТ” ЗА ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ

Образът на България и българите, който представя краковският месечник „Славянски свят”, е много богат. Публицистите на списанието, ръководени от мотото „да предоставим възможно най-много информация за братски славянски народ на полските читатели”, не само осветляват и коментират отделните събития, но и ги вписват в значителна по-широка перспектива. 

Затова често представят причините за настъпващите промени и процеси, а в старанията си да изяснят техния генезис, стигат далеч в миналото. Техните дълбоки анализи и точни наблюдения залягат в основата на тази книга, даваща възможност на читателя да опознае комплексно значимите обществено-политически събития, които се разиграват в българските земи в края на XIX и началото на ХХ в.



Въведение 

 Балканските земи се оказват свързани с Османската империя в столетията, последвали епохата на Средновековието. Когато Турция започва да се оттегля от активно участие в европейската политика, между ХVІІ и ХVІІІ в., тези гранични територии стават периферни за интересите на Високата порта. Това, естествено, обуславя определена политика на турските власти спрямо тях. С оглед на постоянната заплаха от чужда агресия на Балканите регионът се възприема като своеобразна буферна зона, отделяща Европа от азиатските владения на Турция. Тези земи се възприемат най-вече като източник на хранителни продукти за Истанбул и околностите и в тях не се инвестира. Поради тази причина попадат в застой и през втората половина на ХІХ век се оказват един от най-изостаналите райони в Европа. Веднага след възстановяването на българската държава, нейните власти се виждат принудени да вложат всички възможни сили и средства в модернизацията на страната. Основната им цел е да създадат трайни основи за нейното икономическо и политическо съществуване. Европейското обществено мнение внимателно наблюдава предприетите мащабни мерки, обхващащи почти всички области на живота. Първоначално Княжество България изглежда незначителна държава в периферията на Югоизточна Европа, но бързо става ясно, че то има и ще има значително влияние върху събитията и процесите на Балканския полуостров.

 В същото време международната общественост си дава сметка, че в контекста на нарастващото напрежение между Великите сили и борбата им за сфери на влияние в източната част от Средиземноморския басейн, напорите на българите за реализиране на политическите им цели биха могли да се окажат заплаха за цяла Европа. Затова както пресата, така и други европейски издания посвещават сравнително много място на балканската тематика.

Едно от тях е списание „Славянски свят“. Месечникът е основан през 1905 г. като орган на Славянския клуб в Краков. Както информира подзаглавието, той прави „преглед на славянските проблеми от полска гледна точка“. 

Главната му цел е да популяризира полската визия за славянофилството, противопоставена на руския панславизъм. Стреми се също да обвърже тясно славянството с опитите за разрешаване на полски въпрос – тоест с възстановяването на полската държавност. Същевременно, съгласно намеренията на създателите на Славянския клуб, изданието трябва да задълбочи познанията на широките обществени кръгове в Полша за братските славянски народи, включително за онези, които живеят на Балканския полуостров. 

Затова посоченият в подзаглавието кръг от проблеми е сравнително широк, а българската тематика няма как да заема централно място в него и да привлича цялото внимание на публицистите му. Напротив – в техните нагласи руските и украинските проблеми, свързани непосредствено с полските, играят много по-важна роля в началото. Ситуацията се променя постепенно, а от 1906 г. балканската тематика, в това число и българската, значително по-често се появява сред публикациите на месечника. Тя е представена вече не само в лаконични бележи, а и в по-обемни анализи на публикации от южнославянската преса, както и в статии, посветени на конкретни проблеми. Промяната е свързана със значимите събития, които се разиграват на Балканския полуостров.

На преден план сред тях излизат спорът между Сърбия и Австро-Унгария на фона на българо-сръбските планове за съюз, както и босненският конфликт. Последствията също са значителни. Сред тях е обявяването на независимостта на Бълга- рия през 1908 г., след което на картата на Европа се появява още една напълно независима държава. Тези събития привличат трайно интереса на сп. „Славянски свят“ към нея, въпреки че не водят до сериозно увеличаване на количеството публикации, които изданието ѝ посвещава. 

Причина за това е, струва ми се, преди всичко традиционното асоцииране на България с руската сфера на влияние и решително проруските симпатии, които са критично оценявани от кръга около Славянския клуб. Количеството информация за България, която предлага месечникът, е значително и несъмнено разширява познанията на всички заинтересовани читатели. Заслужава да се отбележи, че „Славянски свят“ е първото полско списание, посветено изцяло на славянството. Редактира се професионално и е с дълъг живот. Излиза редовно до 1914 г. и е закрито едва при избухването на Първата световна война. За периода излизат общо 120 броя, като последните два са отпечатани като завършек на десетата годишнина през 1916 г. 

Широкият спектър от теми, които засяга явните патриотични нагласи на авторите, пуб- ликуващи текстове в него, професионалните и обективните оценки за събитията и процесите в цялото славянство, превръщат „Славянски свят“ във важен инструмент за формиране на политически възгледи сред полското общество. Оформя се като значим елемент на книжния пазар в тогавашна Галиция. Същевременно трябва да се отбележи, че полският научен свят сравнително рядко използва „Славянски свят“ като източник на изворов материал. Затова една от главните цели, които си поставя авторът на настоящата мо- нография е да обърне внимание на факта, че месечникът предла- га богат спектър знания за южното славянство, включително и за България. На много места изследването отива отвъд информация- та, публикувана в месечника. 

Това се дължи преди всичко на своеобразната фрагментарност на предлаганата информация, свързана най-вече с програмната линия, възприета от създателите на списанието. То трябва да запознае поляците с историята и актуалната съдба на славянските народи. Затова българската тематика е само част от съдържанието на отделните броеве. Важно значение има и фактът, че списанието излиза веднъж месечно, поради което не може да отразява своевременно разиграващите се на Балканите и в България събития. Публицистите на „Славянски свят“ обикновено се ограничават до анализи и обобщения, като препращат читатели- те към ежедневната преса, където те могат да научат подробности за описваните факти. Монографията има тематична структура, а в отделните глави са представени всички аспекти от българската история, инте- ресни за публицистите на „Славянски свят“. Първа глава, която въвежда в проблематиката, скицира развитието на полското славя- нофилство през ХІХ и ХХ в. 

Няма съмнение, че основаването на Славянския клуб, а след това и на Славянското дружество в Краков, е резултат от продължителен процес, при който в разглежданото течение кристализират националните концепции. Важно влияние върху тях оказват националната идея, която се разпространява в Европа след Великата френска революция, и формирането на романтическите концепции за свобода. Същевременно полските славянофилски среди си дават сметка, че всеки опит за обвързване на полския въпрос с широко разбираното славянство може да се осъществи единствено въз основа на взаимно опознаване и сближаване на славянските народи. Така се появява нуждата от институции или научни дружества, чиято цел е да създават аналитични и популярни трудове в тази област. За съжаление, опитите в тази насока, предприемани през ХІХ в., са неуспешни, главно заради сложната политическа ситуация в полските земи. Едва в началото на следващото столетие в Галиция се появяват благоприятни условия да се създаде Славянски клуб – първата постоянна институция, която не само популяризира знанията за славянството сред широките об- ществени кръгове, но и активно прави опити да установи контакти с представители на другите славянски народи и да привлече интереса им към т.нар. полска славянска идея. 

В тази глава е представен и органът на Клуба и Дружеството – месечникът „Славянски свят“, коментира се програмната му линия и мястото на българската тематика в интересите на неговите публицисти. Останалата част от труда е свързана непосредствено със заглавието му. Следващата глава е посветена на българската вътрешна политика. В нея са представени както въпросите, свързани с територията на държавата в отделните периоди от съществуването на модерна България, така и съставът на нейното население и демографските процеси, които протичат в нея. Тези въпроси са ключови за много други области. Неблагоприятните решения на Берлинския конгрес, свързани с обхвата на българските граници, определят насоката на външната политика в периода 1878–1913 г. Главен приоритет са усилията на София за обединение на всички земи, населени с българи. 

Демографският бум, който България преживява след Освобождението позволява да се създаде армия, която се превръща в сериозен коз за дипломацията, но също е и благоприятен фактор за развитие на националното стопанство. В същата глава е представена и българската политическа сцена. Отделните партии водят ожесточени борби за власт. Те не само представляват интересите на различни обществени кръгове, но и поддържат противоположни визии за евентуално международно сътрудничество.

Непосредствено след Освобождението българските политици се разделят на два противоположни лагера – единият поддържа сближаването с Русия, а другият настоява да се установи по-тясно сътрудничество със западните сили. Този конфликт често води до вътрешно напрежение и значително динамизира ситуаци- ята в страната чак до 1913 г. Важно място в главата е посветено на две преломни събития в българската история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. и провъзгласяването на Независимостта през 1908 г. 

Формално двата факта имат международно значение, но са коментирани в контекста на българската вътрешна политика, донякъде под влияние на оценките, дадени от българските историци. Други проблеми на българската история на границата между ХІХ и ХХ в. – външната политика със специално внимание към македонския въпрос, българските въоръжени сили, стопанство и култура – ще бъдат представени в следващите части от моногра- фичното изследване на автора.

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ ....................................................................................5

Глава I 

ИНТЕРЕСЪТ НА ПУБЛИЦИСТИТЕ ОТ „СЛАВЯНСКИ СВЯТ“ КЪМ БЪЛГАРИЯ .............................................................11 

1. Славянският клуб и Славянското дружество в Краков – създаване и цели ................................................................................11 
2. Българската тема на страниците на „Славянски свят“ ..............69

Глава II 

ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА ............................................................86 

1. Територия и население на България ...........................................86 
2. Социално-политически живот ...................................................128

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ............................................................................228
CONCLUSION ..............................................................................232
БИБЛИОГРАФИЯ .......................................................................241
ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ .............................................................257
ПОКАЗАЛЕЦ НА ГЕОГРАФСКИТЕ ИМЕНА .......................261

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018