Борбата за българска църква в Македония (1873-1875)

четвъртък, 15 август 2019 г.

сп. "Македонски преглед", 2000, год. XXIII, кн. 4. Ст.н.с. д-р Елена Хаджиниколова. Петко Р. Славейков, в. "Шутош" и македонската дружина в Цариград (1873-1875 г.) ...25-50

 Създаването на Българската екзархия и дейността й до Освобождението е въпрос за българското национално възраждане в Македония, Одринска Тракия, Добруджа, т.нар. Западни покрайнини и за тяхната съдба. Правителственият проект от 1868 г. не фиксира границите на екзархийския диоцез, а в проекта на смесената комисия от 1869 г. в тях са включени Северна България, по-голяма част от Македония и някои райони на Одринска Тракия. 

Гръцкият патриарх обаче изключва редица български епархии и тази негова позиция намира място в член 10 от фермана на Българската екзархия. Член 10 от фермана сочи като „спорни" следните епархии в Македония: Скопска, Охридска, Пелагонийска, Поленинска, Воденска, Струмишка, Драмска, Мъгленска, Костурска, Дебърска и Серска. 

Велешка епархия влиза цяла и безусловно в екзархийския окръг. „Спорните епархии" имат право на национално самоопределение чрез плебисцит (истилями) на принципа на мнозинство от две трети от населението. Така след истилямите от 1873-1874 г. Скопска и Охридска епархия са включени в екзархийския окръг. Истилямите играят решаващата роля в назначаването на българските митрополити в „спорните епархии". Те започват през 1873 г., като особено тежко е тяхното провеждане в Пелагонийска епархия, тъй като до 1875 г. не може да се реши съдбата на Прилепска каза. 

Проблеми възникват и в Битолска каза, а също и в редица други македонски кази.  Истилямите в Скопска, Пелпгоннйска и Охридска епархия се затрудняват от сръбската пропаганда. По тази причина в края на 1873 г. Никола Шишеджиев от Враня и Йосиф Ковачев от Щип подбуждат Македонската дружина в Цариград и Благодетелното Братство „Просвещение" да отправят протестно „Отворено писмо" до сръбския министър-председател и минисгьр на външните работи. 

„Отвореното писмо" причинява сппрането на в. „Право", където то е поместено. Скоро преустановява дейността си и Македонската дружина, учредена на 29 август 1871 г. като тричленна комнсия към Цариградското читалище. 

Нейни дейци са Георги Груев, Лазар Иовчев и Станчо Брадински, а касиер-деловодител е Лука Моравенов. Изразител ма нейните идеи и планове е в. „Македония" на Петко Р. Славейков. Борбите в „спорните епархии" в Македония се отразяват в македонски епархии, които вече са включени към Екзархията. 

В този случай важна роля играе Велешката енархия. От една страна, населението иска нейното уголемяване, а от друга - църковната при- надлежност на власите създава големи трудности на българите. Тези проблеми се съпътстват с напрегнат социален конфликт през 1873— 1874 г. между еснафското съсловие и чорбаджиите и се отразяват върху състоянието на училищното дело'. 

В резултат българският мнтрополит Дамаскин Велешки се поставя в голяма зависимост от решенията на солунския валия...

 Целият материал четете по-долу:

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019