"...Стилистично обагрени „литературно“ днес пък са новите навлизащи от книжовния език думи от немско потекло: вермут, шилер ’вид вино, направено от бяло и черно грозде’, бакпулвер, шмайзер, гатер (машина), милибрат ’хляб, при месенето на който е използвано прясно мляко и още много други.
Немската дума Еделвайс почти напълно е изместила старото наименование на високопланинското цвете "Балканска звезда". В материала си, озаглавен „Еделвайсът имаше някога хубаво българско име“ К. Цонковски отбелязва:
„Родната ни реч изобилства с чуждици. Едни от тях са се наложили поради това, че не сме имали равнозначни български думи или че са добили международна употреба, каквито са например множеството термини в науката, техниката и пр.. Употребата на такива думи е оправдана. Много често обаче си служим с чуждици въпреки наличието на напълно равнозначни наши родни думи“ (Български език, кн.4, 1979, 349).
В диалектния език обаче се открива истински художествен стил, който се оформя от фолклора . Любопитно и най-неочаквано е, че езикът на народното творчество изобилства от множество заемки (като се започне от най-ранните германизми — крал, пензур и се стигне до съвременните заимствания шайба, бира), каито съумяват успешно да се вплетат в тъканта на диалектната реч..."
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар