Българската политика по македонския въпрос (1948-1963)

сряда, 8 януари 2020 г.

сп. "Македонски преглед", година XXVI, 2003, № 1. Германов, Ст. Началото на преоценка на българската политика по македонския въпрос 1948-1963 г. … 103 - 136

Проучената и публикувана документация показва, че БКП след 1944 г. измина доста сложен, криволичещ път, изпълнен с компромиси, съпроводен с редица сериозни грешки по македонския въпрос, чиито последствия се чувстват и до днес. 

Македонският въпрос след 1944 г. навлиза в сложните взаимоотношения между България и Югославия, между БКП и ЮКП. От друга страна и двете партии са част от международната комунистическа структура с център Москва и следователно въпросът за Балканите и всички спорни и безспорни въпроси там влизат в геостратегическите планове на СССР. През целият следвоенен период македонският въпрос се използва от югославското ръководство, не без подкрепата в повечето случаи на Москва, като средство за натиск върху България. Този натиск започва още преди края на войната с различните идеи за балкански щаб на съпротивата, вариантите за Балканска или Южнославянска федерация, в която мястото на България се определя като младши партньор на Югославия, като една от републиките, но не и равноправна. 

Използвайки утежненото международно положение на България след края на войната, югославското ръководство като цяло успя да наложи тезата, че македонският въпрос след създаването на НР Македония в рамките на Югославия е решен и доколкото този въпрос съществува, той се отнася до България, Гърция и Албания. Затова Югославия ще се бори за даване малцинствени права на „македонците“ в тези страни и в крайна сметка присъединяване на териториите, на които живеят, към НР Македония в рамките на Югославия...

Целият материал четете по-долу

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020