 |
| Св. Ана. Стенопис от Св. Богородица Перивлепта |
Едни от ранните влияния на Палеологовското изкуство в сферата на живописта — стенопис и иконопис, настъпват през ХIII в. в сред-
новековния град-крепост Охрид. За него приписка от Болонския псалтир съобщава, че по времето
на цар Йоан Асен II — 1246 г., е в рамките
на българската държава. Като важен и голям средновековен град Охрид
е център на област, която обхваща най-югозападните български териториални и етнически предели.
Стар патриаршески и архиепископски
център през Х-ХII в., столица на Самуиловото царство, Охрид концентрира в себе си и своите най-близки околности, множество църкви, параклиси, манастирски комплекси.
Настоящото изложение съсредоточава своето внимание главно
около стенописите на Климентовата църква — „Св. Богородица Перивлепта (Преславна)“, наричана така от установената в нея книжовно-
просветна школа от първия български епископ Климент Охридски —
края на IХ и началото на Х в. Климентовата школа притежава демократично-църковен характер, създава дълготрайна традиция, а нейните
ученици, възпитаници и последователи се налагат като най-плодовитите в книжовно отношение и с определена изява на български патриотични чувства по време на цялото средновековие.
Охрид и регионът
около него употребяват най-рано и най-дълго във времето българското
глаголическо писмо успоредно с украсите, изпълнени в народно-тератологичен стил (напр. заставки, инициали, Охридски апостол, Охридско евангелие от ХII в. и др.). Църквата съхранява мощите на Св. Климент Охридски...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар