Палеологовото изкуство в Охрид (XIII-XIV в.)

вторник, 7 януари 2020 г.

Св. Ана. Стенопис от Св. Богородица Перивлепта
сп. "Македонски преглед", година XXVI, 2003, № 1. Янчева, Ир. Влияние на палеологовското изкуство в гр. Охрид през XIII-XIV в. (предвъзрожденски традиции в живописта) … 51 - 70

 Едни от ранните влияния на Палеологовското изкуство в сферата на живописта — стенопис и иконопис, настъпват през ХIII в. в сред- новековния град-крепост Охрид. За него приписка от Болонския псалтир съобщава, че по времето
 на цар Йоан Асен II — 1246 г., е в рамките на българската държава. Като важен и голям средновековен град Охрид е център на област, която обхваща най-югозападните български териториални и етнически предели. 

Стар патриаршески и архиепископски център през Х-ХII в., столица на Самуиловото царство, Охрид концентрира в себе си и своите най-близки околности, множество църкви, параклиси, манастирски комплекси. 

 Настоящото изложение съсредоточава своето внимание главно около стенописите на Климентовата църква — „Св. Богородица Перивлепта (Преславна)“, наричана така от установената в нея книжовно- просветна школа от първия български епископ Климент Охридски — края на IХ и началото на Х в. Климентовата школа притежава демократично-църковен характер, създава дълготрайна традиция, а нейните ученици, възпитаници и последователи се налагат като най-плодовитите в книжовно отношение и с определена изява на български патриотични чувства по време на цялото средновековие.

 Охрид и регионът около него употребяват най-рано и най-дълго във времето българското глаголическо писмо успоредно с украсите, изпълнени в народно-тератологичен стил (напр. заставки, инициали, Охридски апостол, Охридско евангелие от ХII в. и др.). Църквата съхранява мощите на Св. Климент Охридски...

Целият материал четете по-долу:

   

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020