Българският печат и македонският въпрос (1887–1894)

понеделник, 14 декември 2020 г.

сп. "Македонски преглед", 1997, кн. 3. Ангелова, Н. Българският печат и македонският въпрос (1887–1894)... 55–84 

Решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. довеждат до разпокъсването на възстановената българска държава и поставят на дневен ред една от най-трудните задачи пред българските политици и общественост - задачата за националното освобождение и обединение на откъснатите от България области Източна Румелия, Македония и Одринска Тракия, Моравско и Северна Добруджа. 

През 1885 г. българите постигат най-големия си успех в решаването на националния въпрос със Съединението на Княжество България и Източна Румелия. След Съединението в периода 1887-1894 г. българското правителство и общественост насочват своите усилия, преди всичко, към решаването на проблема за съдбата на милион и половина българи в Македония и Одринска Тракия и за защитата и отстояването на успехите интересу или по-точно на македонския въпрос. 

Като съставна част на общоевропейската политическа обстановка македонският въпрос 1887-1894 г. засяга не само България, но и балканската политика на западните държави, отношенията между самите балкански държави. В българската историография решаването на македонския въпрос през 1887-1894 г. е изследван преди всичко като част от външната политика на България и заинтересованите държави. 

Малко внимание е отделено на ролята и мястото на печата в България при поставянето и решаването на този въпрос. В статията „Начало на македоно-одринското движение в България 1879-1894 г.", поместена в „Сборник в чест на академик Хр. Христов...

Целият материал четете по-долу: 

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020