Скопски езиковеди фалшифицират документи и плагиатстват от български учени

петък, 11 декември 2020 г.


сп. "Македонски преглед", 1997, кн. 3. Становище на Македонския научен институт – София по наложения от Скопие езиков спор... 5–12

"...Скопските алхимици след 1944 г. не се стесняват да зачертават думите българин и български дори в историческите документи. 

В издаденото „Житие на Климент Охридски" от Теофилакт (XI—XII в.) фалшификацията, извършена от скопския историк Драган Ташковски, е огромна. 

Гръцкият оригинал е подправен чрез „превод": „Климент, български епископ," се превръща в 

Климент, епископ словенски". 

Текстът „понеже на български език нямало дори похвални слова... той съставил слова... понятии за най-простия българин, с тях хранил душите на най-простите българи ...и станал нов Павел за новите коринтяни - българите... Изобщо Климент е предал на нас българите всичко" се преиначава в следния вид: 

„бидейки немаше за словенски язик празнични беседи ... той составил беседи ... доступни дури за най-простиот словен, со нив той ги крмеше душите и на най-простите словени... И станал втор Павел за вторите коринтяни - словените. И воопщо... Клемент ни го даде нам... на словените..."

Разграбването на българската култура няма граници:

сборникът „Български народни песни" от братята К. и Д. Миладинови (1861) беше преиздаден в Скопие просто като „Зборник" (1962) от Д. Митрев, К. Пенушлиски и Ал. Спасов,

книгата на Ст. Веркович „Народне песме македонски Бугара" (1860) като „Македонски народни песни" (1961) - от К. Пенушлиски.

Полог и его болгарское население" на големия руски учен А. М. Селищев беше цитиран от Блаже Конески само като „Полог". 

Същият Блаже Конески (като незавършил студент в София - Благой Конев), известен с делото за плагиатство от Г. Киселинов, в РМакедония преписа основните положения от „Историческа граматика на българския език". Заради това той бе назначен за академик в МАНУ. 

Сегашният председател на Македонската академия на науките Божо Видоески (Божидар Видоевич) преписа библиографските трудове на М. Маждракова (1905 г.), Хр. Герчев (1911) и Ст. Стоиков (1937 г.) и фактически ги преиздаде сборно под наслов „Прилог кон библиографията на македонскиот язик" (1953 г.)...¨

 Целият материал четете по-долу:

 

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020