На 23 януари 1997 г. се навършват 125 години от
рождението на Гоце Делчев, най-видният деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринско от
неговото зараждане до навечерието на Илинденско-Преображенското въстание.
Близо едно десетилетие той заедно с
Д. Груев е всепризнат идеолог, организатор и ръководител
на ВМОРО, подвижен член на Централния комитет, задграничен представител в София, главен ревизор на четите в Македония и Одринско и сам е войвода на чета. Призван и натоварен с тези функции той обикаля родната земя и спечелва
эавинаги вярата и обичта на поробените българи.
Неговото
име и апостолската му дейност са дълбоко вплетени в съвременната ни история Не случайно името на Гоце Делчев,
както в миналото, така и днес предизвиква огромен интерес
сред поети, писатели, художници, учени-изеледователи.
Още
в 1904 г. в кратка и емоционално написана биография
П. К. Яворов разкрива личността и делото на бележития
апостол и революционер.1
Историческата наука е посветила
редица изеледвания за живота и делото на Г. Делчев2, публикувани са поредица документи от български, френски и
английски архиви, както и публикации в чуждия печат.
Въпреки това все още има неизяснени моменти от дейността и
особено обстоятелствата около смъртта на революционера.
Дълг на историческата наука е да продължи търсенето на
документи у нас и в чужбина за Г. Делчев. Това се налага и
от факта, че някои историци в Скопие правят опити да представят в превратна светлина цялостния живот, идеологията и
българската революционна същност на апостола, да му приписват посмъртно идеи, конто той никога не е изразявал
приживе3...
Целия материал по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар