"...Според етнообекта, подложен на табу, табуистичните
названия за лица, се разпределят в следните групи:
1. Табуистични названия на малки деца.
По своя произход тези названия са защитни имена. Така напр. Г. Вайганд посочва имената Шулко, -ля, -ла, Щина,
Шола, Шоке, Шона, Шонда, Джоле, Джона, Джула, Чуда, означаващи нещо маловажно, нещо несъвършено (шул напр. означава 'безух или с малки уши').
Обяснява, че тези имена се дават на децата, та лошите духове да не ги закачат (Вайганд
1926, 71). Този факт се потвьрждава и от Ст. Генчев: „От това,
което знаем за други народи, у които както и у нашия магическото значение на името е запазено в една или друга степей,
това название не трябва да е свързано пряко с човек, а означава 'малък', 'безименен'" (Генчев 1996, 328).
Основание да смятаме, че първоначалните защитни
имена впоследствие се превръщат в табуистични, ни дава фактът, изтъкнат от Г. Големанов, че „и след кръщаването забранено е до 40-те да му се поменува името вечер и нощем, защото ще запомнят това име „сладки и медени", та детето много
ще плаче"(СбНУ21,66)..."
Целия материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар