Избирането на проф. Антони Гиза за дописен член на МНИ

петък, 13 август 2021 г.


ПОЛСКИ УЧЕН, ДОПИСЕН ЧЛЕН НА МАКЕДОНСКИЯ НАУЧЕН ИНСТИТУТ 

 доц. д-р Стоян Германов 
сп. "Македонски преглед", 2001, кн. 4


 На 8 октомври т.г. в Македонския дом се състоя тържествено заседание на Научния съвет на Македонския научен институт - София. Поводът бе връчване почетна диплома за дописен член на Института на полския учен проф. Антони Гиза от Шчечинския университет. Тържественото заседание на Научния съвет бе открито от председателя на МНИ проф. д.и.н. Димитър Гоцев. Във встъпителното си поздравително слово той представи на Научния съвет полския учен. 

Проф. Гоцев посочи, че в днешно време много важни събития налагат да се каже истината по македонския въпрос. В своите научни изследвания проф. Гиза е дал убедителен и аргументиран отговор. За България, за многобройните бежанци от Македония и техните потомци е особено важно, че чуждестранен автор, в случая полския учен проф. Гиза, е превъзмогнал наслоените от миналото ненаучни тези и е застанал на страната на истината. Той изрази надежда, че както и досега, така и за в бъдеще по този път на научната истина ще тръгнат не само учени от Полша, но и от други страни. 

В академична справка проф. д.и.н. Веселин Трайков проследи жизнения път и творческа биография на проф. А. Гиза. Проф. Антони Гиза е завършил история във Варшавския университет през 1975 г. Три години по-късно пак там получава докторската си титла. През 1985 г. се хабилитира в Гданския университет. 

Същата година, като доцент, е избран за ръководител на катедрата за източноевропейска история към Шчечинския университет, която длъжност заема и досега. През 1991 г. получава професорски контракт, а от 1999 г. е редовен професор. В началния период на своята научна кариера проф. Гиза изследва проблемите на панславизма в неговия исторически аспект. От началото на 90-те години проявява определен интерес към историята на южните славяни, а от средата на 90-те години македонският въпрос става водеща тема в неговите изследвания. 

Първите му публикации “Раждането и падането на Югославия (1994 г.), “Македонските земи в края на ХIX и началото на ХХ в. (1996 г.), както и редица други статии и доклади носят белези от влиянието на югославската историография и македонистката пропаганда. В последния си труд “Балканските държави и македонския въпрос” проф. Гиза застава на документираната истина за Македония. Тази своя позиция той отстоява и в редица други научни публикации, отпечатани и в сп. “Македонски преглед”. 

 Различни страни от творчеството на проф. А. Гиза разкриха в своите поздравления членовете на Научния съвет. Проф. Иван Кочев в своето поздравително слово, произнесено на полски език, подчерта голямата заслуга на проф. Гиза за връщането на полската историческа наука на обективни позиции по македонския въпрос, където през последните няколко десетилетия се ширеха политизирани и конюнктурни тези. 

 Доц. Ст. Германов посочи като знаменателен факт днешното тържествено заседание на Научния съвет. По този начин се възражда и продължава традицията известни европейски учени да се награждават за приноси в изследване историята и културата на македонските българи. Така е било и през 1939 г., когато на 23 май Македонският научен институт награждава повече от 20 именити европейски изследователи за изясняване истината за Македония и македонския въпрос. Академик Иван Дуриданов се спря на някои постижения на полската наука в миналото и по-специално в областта на лингвистиката. 

Изследванията на проф. Гиза, които се основават на широка документална основа, са сериозни крачки във вярна посока. Той изрази увереност, че неговия пример ще последват и редица други полски изследователи в различни университети и институти. В своето слово - отговор проф. Гиза благодари на членовете на Научния съвет на МНИ, който му присъди званието “дописен член на МНИ”. 

Това го задължава да работи и в бъдеще по различни проблеми на българската история. Той заяви, че в ранния период на своите изследвания основното му внимание е насочено към изучаване на панславизма, славянофилството и неославизма, както и връзките между отделните славянски народи. Тогава се докосва и до македонския въпрос, разбира се, главно по югославски и скопски източници. 

Постепенно обаче проф. Гиза разбира, че в науката има и други гледни точки по македонския въпрос, разширява кръга на източниците и литературата, ползва влезли в научен оборот архивни материали. Така разбира и истинската същност на македонизма като едно антибългарско явление, създадено с далечни политически цели. Тези научни аргументи го заставят да ревизира някои свои възгледи по македонския въпрос и да застане на обективни, научни позиции. Израз на тези му научни изследвания и стремежи е и последната книга, която има честта да представи на българската научна и културна общественост. 

Проф. Гиза посочи също, че предстои ревизиране на редица становища по македонския въпрос и в полската историография като цяло. За целта вече е създадена и специална комисия към Полската академия на науките и водещи университети в Полша. През следващата година предстои организирането на международна конференция в Шчечинския университет, на която българските учени са добре дошли. Този подход, завърши словото си проф. Гиза, ще позволи да се водят дискусии между учените от различни страни, да се търси научната истина, за да се превъзмогнат много фалшиви митове и неверни теории, старателно изграждани и отстоявани по политически и геостратегически съображения. 

 Същият ден от 17 часа в Централния военен клуб пред учени, културни дейци, общественици, студенти и гости проф. Димитър Гоцев, председател на Македонския научен институт, представи книгата на проф. Антони Гиза “Балканските държави и македонския въпрос”. Той очерта основните раздели от книгата, спря се на богатата документална база, върху която авторът прави своите изводи и заключения. 

Този труд, посочи проф. Гоцев, е изключително важен не само с познавателното си, но и с твърде актуалното си значение с оглед събитията, които стават в Р Македония. На автора бяха зададени много въпроси, на които той отговори изчерпателно и аргументирано. Проф. Ив. Кочев, проф. Г. Даскалов, доц. Ст. Германов, ст.н.с. Г. Нешев, акад. В. Хаджиниколов и проф. В. Трайков се спряха на редица проблеми, които авторът разглежда в книгата. 

 Накрая проф. А. Гиза благодари за гостоприемството в България, за срещите и разговорите в Македонския научен институт, в Главно управление на архивите, Института по балканистика, Софийския университет, Института по история при БАН, като и разговорите му с много български учени и общественици. Неговото верую и школата от млади историци, която той подготвя ще се ръководят от правилото - науката да служи на истината.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2021