В края на миналия и през първата четвърт на XX век
немският учен Густав Вайганд се утвърждава като най-добрият познавач на езика и бита на балканските народи. Той
започва своята научна дейност с изследвания върху езика на
арумънското население в Македония[2], като дисертационният
му труд „Lautlehre des Dialektes der Olympowalachen"'
според лингвистите от онова време „има значение не само
за романската филология, но и за оценката на езиковата си-
туация на Балканския полуостров като цяло".[3]
Дисертационната работа на Г. Вайганд трябва да се
счита като част от двутомната му монография „Die
Aromunen"[4]. За разлика от обнародваните преди нея сборници с арумънски текстове, които са любителски[5], монографията на немския учен е работа на лингвист, стараещ се да
предаде с точна фонетична транскрипция живия говор на
арумъните, да опише обективно начина им на живот и отношенията им с техните съседи в Македония.
При пътуванията
си в Македония, направени между 1887 и 1910 г., изследо-
вателят наблюдава и регистрира не само езиковите особености на разглежданите общности, но и религията, морала, суеверието, празниците и обичаите на хората...
Целия материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар