Преди две столетия, през пролетта на размирната и страшна за
българите и за повечето народи на Балканския полуостров 1821 г., в старопланинския градец Котел се ражда една от най-големите фигури в новата българска история – Георги Стойков Раковски1. Неговото колосално историческо дело му отрежда завинаги почетно място в българския
национален Пантеон.
Защото неуморната, дълголетна и плодотворна
дейност на Г. Раковски за развитието и подема на българското просвещение, книжнина и духовност през възрожденската ни епоха, големият му принос в общонародното движение за самостоятелна българска
църква и народна йерархия, и най-вече решителният прелом, който той
осъществява и могъщият тласък, който дава на стремежите за национално-политическо освобождение и независим живот, го превръщат наис-
тина в едно от най-ярките въплъщения на съдбоносната и величава за
всички българи епоха на националното ни възраждане.
Неговите думи:
„Любовта към отечеството превъзходи сичките световни добрини и
тя е най-утешителната мисъл за человека на този свят“; „Нашата
свобода от нас зависи“; „Отечество и народност са две най-хубави,
най-сладки и най-утешителни речи за чувствителния человек и той
жертвува за тях сичко, що има най-драгоценно на света“ и др. са като
безценни скрижали в националната ни памет, превърнали са се в поучителни родолюбиви уроци за всяко следващо поколение.
Впрочем може
с пълна убеденост да се твърди, че идеите и делото на Раковски стоят в
основите на борбите за освобождение и се вграждат завинаги във фундамента на новобългарската държавност...
Целия материал очаквайте скоро...
0 коментара:
Публикуване на коментар